Сан Феличе

— Облегнете се още веднъж на мене, приятелю — предложи тя, — уви, ще бъде за последен път.

Когато влязоха в стаята, която гледаше към уличката, чуха цвилене на кон. Микеле беше на поста си.

— Отвори прозореца, Джованина — каза Луиза.

Джованина се подчини.

Малко под перваза на прозореца в тъмнината се виждаха човек и кон; прозорецът се отваряше като врата към малък балкон. Двамата млади се приближиха; след като отвори прозореца, Нина се отдръпна и застана като сянка зад тях.

И двамата плачеха в тъмнината, но безгласно, без ридания, за да не се отчайват взаимно. Нина не плачеше, клепачите й бяха сухи и горещи, дъхът свистеше в гърдите й.

— Луиза — каза Салвато с прекъсвания, — увих в хартия една златна верижка за Нина, ще й я предадете от мое име.

Луиза кимна утвърдително и му стисна ръка, без да продума.

След топа Салвато се обърна към младия ладзароне:

— Благодаря, Микеле — каза той. — Докато в сърцето ми живее споменът за този ангел — и той обгърна с ръка шията на Луиза Сан Феличе, — с други думи, докато сърцето ми бие, всеки негов удар ще ми припомня добрите приятели, между които я оставям и на които я поверявам.

С конвулсивно, може би неволно движение Джованина сграбчи ръката на младежа и я целуна; би могло да се каже, че почти я ухапа. Изненадан, Салвато се обърна към нея; тя веднага се отдръпна назад.

— Синьор Салвато — обади се Микеле, — имам да ви давам сметка.

— Ще я дадеш на старата си майка, Микеле, и ще й кажеш да моли Бога и Света Богородица за Луиза и за мене.

— Чудесно! — отговори Микеле. — Ето, че и аз се разплаках…

— Довиждане, приятелю! — каза Луиза. — Бог и всички небесни ангели да ви пазят!

— Довиждане ли? — промълви Салвато. — А нима не знаете, че за нас съществува смъртна опасност, ако се видим отново?

Луиза почти не го остави да довърши.

— Мълчете, мълчете! — отговори тя. — Да оставим в Божиите ръце неизвестното бъдеще, но каквото и да е отредено да се случи, не ще се разделя с вас с думата сбогом.

— Добре, така да бъде! — каза Салвато, като прескочи парапета на балкона и се метна на седлото, все още обгърнал с една ръка шията на Луиза, която се бе навела към него, гъвкава като тръстика. — Добре, така да бъде, любима, обожаема моя! Довиждане!

Последната сричка на тази дума — символ на надеждата — заглъхна в първата им целувка.

Салвато изохка от радост и мъка, пришпори коня си, който препусна, изтръгвайки го от ръцете на Луиза, и се изгуби в тъмнината.

— О, да! — прошепна младата жена. — Да те видя пак… и да умра!

LIV СРАЖЕНИЕТО

Видяхме как Шанпионе се оттегли от Рим, като даде на Тиебо и неговите петстотин души тържествена клетва, че преди да изминат двадесет дни, ще се върне да ги освободи. С два прехода за четиридесет и осем часа той беше вече в Чивита Кастелана.

Първата му грижа беше да посети града и околностите му.

Чивита Кастелана, дълго време смятана погрешно за древната Веи253, заинтересува Шанпионе най-напред като археолог; но като пресметна разстоянието от Чивита Кастелана до Рим, което е повече от тридесет мили, той разбра, че великите творци на грешки, наричани учени, са сбъркали и тук и развалините, открити недалече от града, са навярно на древната Фалерия254.

Най-новите проучвания доказаха, че Шанпионе е бил прав.

Първата му грижа бе да поправи крепостта, построена от Александър VI, която служеше сега само за затвор, както и да разположи на позиция отделните части на своята малка армия.

Макдоналд — комуто запазваше честта за предстоящото сражение — той остави със седем хиляди души в Боргето, като му заповяда при отбраната да използва колкото може по-добре пощенската станция и околните къщурки, опирайки се на Чивита Кастелана, образуваща крайното дясно крило на френската армия; генерал Льомоан с петстотин души изпрати в клисурите Терни, които се намираха вляво от него, като му каза като Леонид на спартанците: „Умрете там!“ Казабианка и Руска получиха същите заповеди за дефилетата Асколи, образуващи крайното ляво крило. Докато Льомоан, Казабианка и Руска се държат, Шанпионе не се страхуваше от обход, а нападнат само във фронт, той се надяваше, че ще може да се отбранява. Най-после изпрати куриери до генерал Пинятели, който реорганизираше римския легион между Чивита Дукале и Марано, със заповед да тръгне в поход, щом войниците му бъдат готови, и да се присъедини към полския генерал Князкевич, командващ втори и трети батальон от тридесетата бойна полубригада, два ескадрона от 16-и драгунски полк, една рота от 19-и стрелкови конен полк и три оръдия, като тръгне направо срещу неприятелските оръдия, откъдето и да ги чуе.

Освен това бригадният командир Лаюр получи нареждане да заеме с 16-а полубригада позиция в Реняно, пред Чивита Кастелана, а генерал Морис Матио да се насочи към Винянело, за да откъсне неаполитанци от позицията Орте и да им попречи да минат Тибър. Същевременно изпрати куриери по шосето за Сполето и Фолиньо, за да настоят пред Жубер за изпращане на обещаните три хиляди души.