Сан Феличе

„Ето какво троянските орли разправили на албанските лешояди:

По времето, когато боговете живеели между хората, богинята на морето Тетида се свързала с тесалийския цар Пелей.

Нептун и Зевс искали да се оженят за нея, но като научили, че тя ще роди син по-велик от баща си, я отстъпили на Еаковия син. Тетида имала няколко деца от съпруга си и всички хвърляла в огъня, за да провери дали са смъртни: всички загивали едно подир друго. Най-после родила син, когото нарекли Ахил, майка му щяла да го хвърли в огъня като другите, но Пелей го грабнал от ръцете й и я накарал, вместо да го убие, да го потопи в Стикс. Така нямало да стане безсмъртен, но щял да бъде неуязвим.

Тетида измолила от Плутон да я пусне един-единствен път в ада, за да потопи сина си в Стикс, коленичила край реката, уловила детето за петата и го потопила. Така детето станало неуязвимо по всички части на тялото освен откъм петата, за която майка му го държала; затова тя се посъветвала с оракула.

Оракулът й отговорил, че синът й ще придобие безсмъртна слава при обсадата на голям град, но ще загине при победата си.

Тогава майка му го завела, под името Пира, в двора на Скироския цар и го оставила в женски дрехи при царските дъщери. Детето достигнало петнадесетгодишна възраст, без да знае, че е мъж…“

Когато албанката стигна дотук, младият офицер я прекъсна.

— Зная приказката ти, Нано — каза той, — ти ми правиш честта да ме сравняваш с Ахил, а Луиза сравняваш с Деидамия. Но бъди спокойна, не ще има нужда да ми показваш като Одисеи сабя, за да ми припомниш, че съм мъж. Бият се, нали? — продължи със светнал поглед младият офицер. — И тези топовни гърмежи възвестяват някаква победа на неаполитанци над французите. Къде се бият?

— Камбаните и топовните гърмежи съобщават — отговори Нано, — че крал Фердинанд е влязъл в Рим и клането е започнало.

— Благодаря — каза Салвато, като сграбчи ръката й, — но какъв интерес имаш ти да ми съобщаваш това, ти, калабрийка и поданица на крал Фердинанд?

Нано се изправи с целия си висок ръст.

— Не съм никаква калабрийка — каза тя, — албанка съм, а албанците бягат от родината си, за да нямат господар. Те се покоряват и ще се покоряват само на потомците на великия Скендербег. Всеки народ, въстанал в името на свободата, е техен брат и Нано моли Панаиата252 да помогне на французите, които идват в името на свободата.

— Добре — каза Салвато, взел вече своето решение.

След това се обърна към Микеле и Нина, които гледаха безмълвно тази сцена.

— Знаете ли Луиза тия новини, когато я попитах какъв е шумът, който чуваме?

— Не — отговори Джованина.

— Аз й ги съобщих — добави Микеле.

— А какво прави тя? — запита младежът. — Защо не идва?

— Рицарят се прибра по-рано поради събитията — отговори Микеле — и сестра ми сигурно не може да го остави.

— Толкова по-добре — каза Салвато, — ще имаме време да приготвим всичко.

— Боже мой, синьор Салвато — извика Джованина. — Да не мислите да ни напуснете?

— Довечера заминавам, Нина.

— Ами раната ви?

— Нали Нано каза, че е оздравяла.

— Но докторът заяви, че трябва да постоите още десет дни.

— Докторът каза това вчера, не би го казал днес.

След това се обърна към младия ладзароне:

— Микеле, готов си да ми услужиш, нали, приятелю?

— О, синьор Салвато, знаете, че обичам всичко, което обича и Луиза!

Джованина изтръпна.

— Нима мислиш, че тя ме обича, добро момче? — попита живо Салвато, изоставил обичайната си сдържаност.

— Питайте Джованина! — каза ладзаронето.

Салвато се обърна към девойката, но тя не му даде време да я запита.

— Тайните на господарката ми не са и мои — отговори пребледнялата Нина. — Освен това синьората ме вика.

В коридора наистина се чу името й.

Нина изтича към вратата и излезе.