Сан Феличе

— Но от днес ще започна.

Луиза протегна ръка към един календар.

— Всъщност — каза радостно тя — днес е предколедната неделя.

— Нима в Неапол дават топовни салюти за Рождество Христово? — попита Салвато. — Ако беше самото Рождество, можеше все пак да се допусне.

Джованина се върна.

— Какво има? — попита Сан Феличе.

— Синьора — отговори Джованина, — Микеле е дошъл.

— Какво казва?

— О! Странни работи, синьора! Казва… но — продължи тя — по-добре ще бъде да ги каже на синьората. Синьората ще приеме, както желае, новините на Микеле.

— Ще се върна, приятелю — обърна се Луиза към Салвато, — отивам да видя само какво разправя нашият луд.

Салвато отговори с кимване и усмивка; Луиза излезе. Джованина очаквате, че раненият ще започне да я разпитва; но щом Луиза излезе, той затвори очи и потъна в обичайното си мълчание и неподвижност. Колкото и да й се искаше да проговори, като не я запитаха, Джованина не се осмели да се обади.

Луиза намери млечния си брат да чака в трапезарията; имаше победоносно изражение, облякъл беше празничните си дрехи, от шапката му се развяваха цял сноп панделки.

— Победа! — извика той, щом зърна Луиза. — Победа, сестрице! Великият крал Фердинанд влязъл в Рим, генерал Мак побеждава навред, французите са избити, нашите горят евреите и бесят якобинците. Evivva la madonna!250 …Какво ти стана?

Този въпрос бе предизвикан от пребледняването на Луиза, която усети, че силите я напускат при тази вест, и се отпусна на един стол. Тя разбираше само едно: ако французите бяха победили, Салвато можеше да остане при нея и дори да ги дочака в Неапол; но щом французите бяха победени, Салвато трябваше да напусне всичко, и самата пея дори, за да сподели несретата на своите другари по оръжие.

— Питам те какво ти е? — повтори Микеле.

— Нищо, приятелю, само че тази така изненадваща и неочаквана новина… Сигурна ли е, Микеле?

— Ами не чуваш ли камбаните? Не чуваш ли топовете?

— Чувам ги.

И добави полугласно:

— За съжаление и той ги чува!

— Ако се съмняват — каза Микеле, — рицарят Сан Феличе ей сега ще ти потвърди вестта. Той работи в двореца, трябва да знае новините.

— Съпругът ми! — извика Луиза. — Но той не си идва по това време!

И се обърна веднага към градината.

Рицарят наистина се връщате един час по-рано. Ясно беше, че за да наруши реда си, трябва да се е случило важно събитие.

— По-скоро, Микеле, по-скоро! — извика Луиза. — Върви в стаята на ранения, но нито дума от това, което ми каза. Погрижи се и Джованина да мълчи, разбра ли?

— Да, разбирам, че това ще огорчи горкия момък! Но ако ме запита за камбаните и топовните гърмежи?

— Ще кажеш, че е заради предколедната неделя. Върви!

Микеле изчезна в коридора и Луиза затвори вратата подир него. Време беше — главата на рицаря се показа в същия миг пред входа.

Луиза изтича да го посрещне с усмивка на уста, но с разтуптяно сърце.

— Ей богу — каза рицарят, като влизаше, — сто една новина, каквато пи най-малко не очаквах! Крал Фердинанд герой! Вървете да съдите по външния вид! Французите отстъпват! Рим изоставен от генерал Шанпионе! И за жалост убийства, екзекуции, като че победата не може да остане неопетнена. Не така са я разбирали гърците. Те я наричат Нике, смятали са я за дъщеря на силата и храбростта и наред с Темида са я поставяли след Зевс. Вярно е, че римляните не са й давали за емблема везни, освен когато е трябвало да се мери златото на победените. Те казвали vae victis! А пък аз казвам: vae victoribus!251 всеки път, когато победителите прибавят към трофеите си ешафоди и бесила. Аз пък бих бил жалък завоевател, мила Луиза: предпочитам да вляза в дом, където ми се усмихват, отколкото в разплакан град.

— Нима е вярно това, което разправят, приятелю? — попита Луиза, като все още се колебаеше дали да повярва.

— Официално е съобщено, мила Луиза. Узнах новината лично от негово височество Калабрийския херцог, който ме изпрати по-бързо да се облека, защото дава обяд по този случай.

— Къде отивате? — попита Луиза по-оживено, отколкото би желала.

— О, Господи, където съм принуден да отида — отговори рицарят, — на един обяд с учени. Трябва да съчиним надписи на латински и да намерим алегорични изрази за приветствия при завръщането на краля. Ще има великолепни тържества, дете мое, на които, разбираш, нали, ще бъде твърде мъчно — казано между другото — да не отидеш. Когато принцът дойде да ми съобщи тази новина в библиотеката, аз толкова малко я очаквах, че едва не паднах от стълбата си, а такова нещо би било неучтиво, защото би доказало, че страшно съм се съмнявал във военния гений на баща му. Както и да е, виждат, клетичката ми Луиза, че съм така разстроен, та дори не помня дали затворих градинската врата след себе си. Ще ми помогнеш да се облека, нали? Дай ми да облека каквото трябва за двореца… Академичен обяд! Как ще скучая с ония зубрачи на гръцки и латински! Ще се върна колкото мога по-скоро, но не по-рано от десет-единадесет часа вечерта. Господи, колко глупав ще им се сторя аз и какви педанти ще ми се сторят те! Хайде, мила Луиза, часът е вече два, а обядът започва в три. Но какво гледат?