Сан Феличе

И рицарят се обърна, за да види какво бе приковало погледа на жена му към градината.

— Нищо, приятелю, нищо — отговори Луиза и побутна съпруга си към спалнята му, — прав сте, трябва да побързате, иначе няма да се приготвите.

Това, което бе привлякло погледа на Луиза — а тя се страхуваше да не привлече и погледа на съпруга й, — беше бавното отваряне на градинската врата, наистина оставена от рицаря не-заключена, и влизането на врачката Нано, която никой не бе виждал, след като бе дала първа помощ на ранения и бе прекарала една нощ при него. Тя пристъпваше със своята походка на пророчица. Изкачи се по стълбите на главния вход, показа се пред вратата на трапезарията и очаквала сякаш да намери там само Луиза, влезе без колебание, прекоси я бавно и безшумно, после, без да заговори с Луиза, която я гледаше пребледняла и разтреперана, сякаш виждаше призрак, се изгуби в коридора, водещ към стаята на Салвато, с пръст на устни, за да й даде знак да мълчи.

Луиза изтри с кърпичката си потта, оросила челото й, и за да избяга по-сигурно от това фантастично видение, се втурна в стаята на съпруга си и дръпна вратата след себе си.

LIII АХИЛ У ДЕИДАМИЯ

За Микеле не беше трудно да изпълни нарежданията на Луиза; защото, като изключим един приятелски поздрав, младият офицер не му продума. Затова Микеле и Джованина се отдръпнаха в нишата на един прозорец и започнаха да разговарят оживено, но тихо; ладзаронето доразказваше на Джованина събитията, за които едва бе успял досега да й каже няколко думи; а тя чувстваше подсъзнателно, че те ще имат голямо влияние върху съдбата на Салвато и Луиза, следовател-по и върху нейната собствена.

Що се отнася до Салвато, при все че не можеше да узнае подробно тези събития, той разбираше по радостта в Неапол, че се е случило събитие, щастливо за неаполитанци и нещастно за французите; но му се струваше, че щом Луиза иска да скрие от него това събитие, ще бъде некрасиво да разпитва за него други хора, особено прислугата или лица от по-нисш ранг; ако то е нещо тайно, ще се постарае да го научи от устата на любимата си.

Докато Нина и Микеле разговаряха, а младият офицер мечтаеше, вратата скръцна; но тъй като не бе познал стъпките на Луиза Сан Феличе, Салвато не отвори очи.

Ладзаронето и камериерката нямаха причини като Салвато да се унасят в собствените си мисли, затова обърнаха поглед към вратата и извикаха от изненада.

Влязла бе Нано.

При ахването на Нина и Микеле Салвато също се обърна и макар че я видя през булото на своя полуунес, веднага позна врачката и протегна ръка към нея.

— Добър ден, майко! — каза той. — Благодаря, че идваш да видиш болния си, страхувах се да не бъда принуден да напусна Неапол, без да имам възможност да ти благодаря.

Нано поклати глава.

— Не съм дошла да видя болния си — каза тя, — защото той няма нужда от моите знания, не съм дошла и за благодарности, защото само съм изпълнила дълга си на планинка, която знае свойствата на билките и не заслужава никаква благодарност за това. Не, идвам да кажа на ранения със затворената рана: изслушай една наша стара приказка, която майките разказват отпреди три хиляди години на синовете си, ако се уплашат, че те могат да се отдадат на недостойна почивка, когато родината им е в опасност.

Погледът на младежа светна, защото нещо му подсказваше, че тази жена е доловила мисълта му.

Врачката се облегна с лявата си ръка о креслото на Салвато, с дясната покри половината чело и очите му и замълча, сякаш търсеше в паметта си някакво отдавна забравено предание.

Без да знаят какво ще чуят, Микеле и Джованина гледаха учудено и почти уплашено Нано. Салвато я поглъщаше с поглед; защото, както вече казахме, отгатваше, че това, което е дошла да му каже, ще ожари като буреносна мълния все още тъмните предчувствия, пробудени у него от камбаните и първите артилерийски салюти.

Нано повдигна наметката и отметна назад качулката от главата си; после бавно и провлечено, с глас, който беше полуговор, полупесен, започна своето предание: