Сан Феличе

Нощта мина без тревоги; но изгревът освети цялата армия на генерал Мак, която напредвате в три колони; за четвъртата, тръгнала към Терни, без да се вижда, можеше да се отгатне по облака прах, който вдигаше на хоризонта; най-после, петата, потеглила в навечерието от Бакано за Асколи, изобщо не се виждаше.

Трите колони в ръцете на Мак възлизаха на тридесет хиляди души приблизително; шест хиляди трябваше да нападнат нашите предни постове в крайното ляво крило; четири хиляди трябваше да заемат селото Винянело, от което се виждаше цялото бойно поле; и накрая, най-силният корпус, съставен от двадесет хиляди души и командван лично от Мак, щеше да нападне Макдоналд с неговите седем хиляди души.

Шанпионе беше разположил резервите си по склоновете на планината. А сам той се намираше на върха й, с далекоглед в ръка. Офицерите за свръзка бяха около него, готови да отнесат заповедите му където стане нужда.

Пръв попадна под неприятелски огън бригадният командир Лаюр. Той бе строил хората си пред село Реняно, където бе заповядал да направят бойници в първите къщи.

Войниците, нападащи Лаюр, бяха същите, които бяха изклали предния ден пленниците в Бакано. Мак ги бе напоил с кръв, както постъпват с тигри, за да ги направи не по-смели, а по-свирепи. Те се приближаваха храбро до позицията; но във френската армия съществуваше установено мнение за смелостта на неаполитанската войска, която не се смяташе за особено опасен призрак; Лаюр със своята 15-а бригада, тоест с хиляда души, отблъсна първото нападение, за голяма изненада на неаполитанците, които се хвърлиха повторно, по-ожесточено, и бяха отблъснати отново.

Като видя това, рицарят Мишру, командващ неприятелската колона, повика артилерия и удари първите къщи, където бяха скрити нашите стрелци; къщите много скоро се срутиха и защитниците останаха без заслон. Настъпи моментно смущение, което неаполитанският генерал използва, за да нападне с една колона от три хиляди души, която се втурна към селото и го завзе. Но Лаюр бе преустроил малкия си отряд зад едно възвишение, така че, когато излязоха от селото, неаполитанците бяха посрещнати с такъв силен огън, та трябвате на свой ред да отстъпят.

Тогава Мишру нападна французите с три колони, една от три хиляди души, напредваща по главната улица на селото, и две по хиляда и петстотин души, които го обградиха. Лаюр дочака храбро противника зад естественото прикритие, където се бе заслонил, и не позволи на войниците да се обаждат, докато неприятеля г не дойде толкова близко, та да стрелят в упор; войниците му изпълниха тази заповед буквално; но неаполитанските пълчища бяха така многобройни, че продължаваха да напредват, като последните редици напираха зад първите. Лаюр видя, че врагът ще надделее, затова заповяда на хората си да се строят в каре и да се оттеглят стъпка по стъпка към Чивита Кастелана. Маневрата бе изпълнена като на парад; трите батальона се строиха мигновено в карета под неаполитанския огън и издържаха, без да се разстроят, три особено блестящи кавалерийски нападения.

Шанпионе наблюдаваше от своята скала тази великолепна отбрана; видя как Лаюр се оттегля до моста пред Чивита Кастелана; но в същото време забеляза, че преследването бе разстроило редовете на неаполитанците; и изпрати веднага един офицер за свръзка до храбрия командир на 15-а полубригада, за да му нареди да поднови нападението и да му съобщи, че му праща петстотин души подкрепление. Лаюр предаде веднага вестта между войниците, които я посрещнаха с викове: „Да живее републиката!“ И като видяха, че обещаното подкрепление пристига бегом, с щикове напред, като чуха барабаните за атака, се нахвърлиха с такъв устрем срещу неаполитанците, които — не очаквали подобно нападение, защото се смятаха вече победители — отначало се изненадаха, после, след минутно колебание, разстроиха редиците си и се разбягаха.

Лаюр ги настигна, залови петстотин души пленници, изби седем-осемстотин души, взе две знамена, четирите оръдия, с които бяха съборили укрепените къщи, и се върна като победител в Реняно, където зае позицията си отпреди сражението.