Сан Феличе

След тези разпореждания той зачака твърдо неприятеля, чието движение можеше да следи напълно от високата си позиция при Чивита Кастелана, където се намирате резерв от хиляда души, които щяха да бъдат изпратени, където стане нужда.

За щастие, вместо да преследва без спиране Шанпионе с многобройната и великолепна неаполитанска кавалерия, Мак загуби три дни в Рим и още три-четири дни, за да събере всичките си сили — тоест четиридесет хиляди души, — и едва тогава да тръгне към Чивита Кастелана. Най-после генерал Мак раздели войската си на пет колони и тръгна в поход. А ето какво според стратезите би трябвало да стори:

Би трябвало да повика от Перуджа корпуса на генерал Назе-ли, превозен и придружаван до Ливорно от Нелсън; би трябвало да премести главните си сили вляво от Тибър и да се разположи в Терни; най-после, да нападне с шесторно по-големи сили малкия отряд на Макдоналд, който, попаднал между седемте хиляди души на Назели и тридесет или тридесет и петте хиляди на Мак — не би могъл да устои на двойното нападение; но Мак, наопаки, разпръсна силите си, като напредна в пет колони и остави свободен пътя за Перуджа.

Вярно е, че населението от околността, с други думи, от Риети, Отриколе и Витербе, въодушевено от прокламациите на крал Фердинанд, бе въстанало и отвред се чуваше готовност за подпомагане на генерал Мак.

Той тръгна, предшестван от прокламация, смешна по своето варварство. Напускайки Рим, Шанпионе бе оставил в болниците триста души, които поверяваше на честта и грижите на неприятелския генерал; но предупреден с бързо писмо от крал Фердинанд за излизането на гарнизона от крепостта Сан Анджело и за начина, по който двамата консули бяха отвлечени от самия ешафод в момента, когато трябваше да бъдат обесени, Мак написа манифест, с който заявявате на Шанпионе, че ако той не изостави позициите си в Чивита Кастелана и се осмели да се защитава там, тези триста души болни, оставени в римските болници, ще отговарят с главата си за всеки войник, който Мак би изгубил в сражението, и ще бъдат предадени на справедливото възмущение на римското население; а това означаваше, че ще бъдат разкъсани от простолюдието на Транстевере.

В навечерието на деня, когато бяха забелязани първите неаполитански колони, тези манифести бяха отнесени до френските предни постове от селяни и попаднаха в ръцете на Макдоналд.

Този честен човек бе неизразимо възмутен.

Той взе перото и написа на генерал Мак следното писмо:

„Господин генерал,

Получих манифеста, внимавайте! Републиканците не са убийци, но аз от своя страна Ви заявявам, че насилствената смърт дори на един болен от римските болници ще бъде смъртна присъда за цялата неаполитанска армия и аз ще дам заповед на моите войници да не оставят пленници.

Вашето писмо ще бъде прочетено след един час на цялата ми армия, сред която заплахите Ви ще предизвикат възмущение и отвращение, които могат да бъдат надминати само от презрението към автора на тия заплахи.

Макдоналд“

И наистина още в същия миг Макдоналд раздаде дванадесетина манифеста със заповед всеки началник на отряд да ги прочете на войниците си, а сам той препусна към Чивита Кастелана, за да ги предаде на генерал Шанпионе и да получи заповед от него.

Той намери генерала на великолепния сводест мост на Рио Маджоре, построен през 1712 година от кардинал Империали; с полеви далекоглед в ръка генералът разглеждаше околността на града и диктуваше на секретаря си бележки върху военна карта.

Като видя, че Макдоналд препуска към него пребледнял и възбуден, му извика отдалече:

— Генерале, помислих, че ми носите вест за неприятеля, но след като ви видях, разбирам, че съм се излъгал, защото в такъв случай щяхте да бъдете спокоен, а не развълнуван.

— И все пак нося вест от него, генерале — каза Макдоналд, като скочи от коня си, — ето я!

И подаде манифеста.

Шанпионе го прочете без никаква проява на гняв; само сви рамене.

— Не познавате ли човека, с когото имаме работа? — попита той. — Какво отговорихте?

— Най-напред дадох заповед да прочетат манифеста пред войската.

— Добре сте сторили, хубаво е войникът да познава неприятеля си, а още по-хубаво е, когато го презира, но това не е всичко — предполагам, че сте отговорили на генерал Мак?

— Да: че всеки неаполитански войник ще отговаря също с главата си за болните французи в Рим.

— Този път сте сбъркали.

— Сбъркал ли съм?

Шанпионе погледна безкрайно кротко Макдоналд и като сложи ръка на рамото му: