Сан Феличе

През това време командирът на третата колона, образуваща десния фланг на главното сражение и завзела Винянело, като видя генерал Морис Матио с колона, две трети по-слаба от неговите войски, заповяда на войниците си да излязат пред селото, да разположат там една батарея от четири оръдия и да нападнат французите; заповедта му бе изпълнена. Но генерал Морис Матио вдъхна такъв устрем на своите войски, че — колкото и да бяха уморени от усилените преходи предния ден — най-напред отблъснаха противника, след това така го нападнаха и принудиха да избяга във Винянело с такава бързина и безредие, та артилеристите нямаха време да впрегнат оръдията, които бяха гръмнали само веднъж, а ги оставиха на един отряд от петдесетина драгуни — цялата кавалерия на генерал Морис Матио; той заповяда да обърнат оръдията срещу селото, чиито жители бяха взели страната на неаполитанците и бяха стреляли срещу французите, като разгласи, че ще разруши селото и ще избие и жителите му, и неаполитанците, ако последните не го напуснат веднага. Изплашени от тази заплаха, неаполитанските войници опразниха Винянело и преследвани от щиковете на французите, се спряха чак в Боргето. Загубили бяха петстотин души убити, петстотин пленници, едно знаме и четири оръдия, останали в наши ръце.

Нападението в центъра беше по-тежко, тук Мак командваше лично своите тридесет хиляди души.

Авангардът на Макдоналд, разположен между Отриколи и Кантапуло, се командваше от генерал Дюем, минал неотдавна от рейнската в римската армия. Известно е съперничеството между рейнската и италианската армия, която се гордееше, че се е сражавала пред очите на Бонапарт и е спечелила по-гръмки победи от съперницата си. Дюем пожела да покаже още отначало на войниците от Тичино и Минчо, че е достоен да ги командва: и заповяда на две дружини от 15-и и 11-и полк, вместо да чакат нападението, да щурмуват колоната, която напредваше срещу тях; премести срещу десния неприятелски фланг две леки оръдия, застана сам начело на три ескадрона от 19-и конен стрелкови полк и нападна неприятеля тъкмо когато той се готвеше да нападне. Изненаданият неаполитански авангард бе мощно изтласкан към главните сили. Като видя малкия отряд, загубен и почти погълнат сред неприятелските вълни, Макдоналд заповяда на две хиляди души да поддържат авангарда; тези две хиляди се втурнаха в атака и разстроиха окончателно първата колона, която се оттегли към втората, наброяваща десет-дванадесет хиляди души.

В своето движение назад неаполитанската колона изостави две оръдия, току-що нагласени за стрелба, но не дали още нито един изстрел, шест каси бойни припаси, две знамена и шестстотин пленника. Пет-шестстотин убити или ранени неаполитанци останаха в празното пространство между пункта, откъдето се бе придвижил френският авангард, до мястото, където бе стигнал; но това пространство не остана за дълго празно; защото Дюем и хората му, принудени да се оттеглят пред втората колона, безпокоени по фланговете от останките на неаполитанския авангард, които се бяха събрали отново, и от тълпа селяни доброволци, отстъпваха стъпка по стъпка, но все пак отстъпваха.

Макдоналд изпрати един офицер за свръзка при Дюем, за да му заповяда да се върне на първоначалната си позиция, да се спре, да преустрои батальоните си в карета и да дочака неприятеля си на щик; в същото време заповяда на една батарея от четири оръдия, поставена на малко възвишение, което можеше да стреля косо срещу неаполитанци, да открие стрелба, а сам той с останалата си войска, тоест с пет хиляди души приблизително, минавайки отдясно и отляво на строения в каре батальон на Дюем, поведе войниците си в атака като обикновен полковник.