Сан Феличе

С оглед на плана, който изложи на помощниците си, Шанпионе заповяда на най-малко уморените корпуси да тръгнат в поход, за да преследват и дори да изпреварят неприятеля; Салвато Палмиери и Еторе Карафа предложиха да бъдат водачи на отрядите, които през Чивита Дукале, Талякоцо и Сора трябваше да нахлуят в кралството на Двете Сицилии; Шанпионе прие. Морис Матио и Дюем бяха натоварени с командването на двата авангарда, от които единият щеше да напредне през Албано и Терачино, другият през Талякоцо и Сора; под тяхна заповед щяха да бъдат Князевич и Пинятели, Льомер, Руска и Казабианка, които щяха да напуснат позициите си, а Шанпионе и Келерман щяха да съберат различните пръснати части, да вземат на минаване Лаюр от Реняно и да се върнат в Рим, за да възстановят републиканското правителство; след това, като се движеше с възможно най-голяма бързина по стъпките на своя авангард, фрепската армия щеше да се насочи незабавно към Неапол.

След този съвет, който се състоя на коне, на открито, с нозе, изпръскани с кръв, се заеха да приберат трофеите от победата.

Три хиляди убити застилаха бойното поле; още толкова ранени и пет хиляди обезоръжени пленници бяха отведени в Чивита Кастелана; осем хиляди пушки бяха захвърлени на земята; тридесет оръдия и шестдесет ракли, изоставени от войниците и конете, потвърждаваха предсказанието на Шанпионе, който бе казал, че с два милиона патрона десет хиляди французи не ще останат никога без оръжия. Най-после освен целия обоз, останал в ръцете на французите, на генерал Шанпионе докараха и две коли злато. Това беше хазната на кралската армия със седем милиона наличност.

Част от вноската, изтеглена от сър Уилям от Банк ъф Ингланд срещу подписа на Нелсън и изплатена от „Бейкър и син“, щеше да послужи за изплащане на закъснелите заплати на френската армия. Всеки войник получи по сто франка. Това правеше един милион и двеста хиляди франка. Дялът на умрелите бе раздаден на живите. Всеки ефрейтор получи по сто и двадесет франка. Всеки сержант по сто и петдесет; младшите лейтенанти по четиристотин, старшите лейтенанти по шестстотин; капитаните по хиляда, полковниците по хиляда и петстотин; бригадните командири по две хиляди и петстотин; генералите по четири хиляди. Раздаването на парите бе извършено още същата вечер, при факелно осветление, от войсковия касиер, който не бе виждал никога толкова пари, откакто бе тръгнал с армията през 1792 година. Състоя се на самото бойно поле.

В писмото си до Директорията, с което съобщаваше за победата и имената на всички отличили се, Шанпионе даваше отчет за трите милиона и пет-шестстотин хиляди франка, раздадени или отделени за други цели от него; след това искаше от господа директорите разрешение да получи също четири хиляди франка, по колкото бе определил за другите генерали, но не си бе позволил да определи и на себе си.

Нощта мина в празненства; ранените сдържаха стенанията си, за да не опечаляват своите братя по оръжие; мъртвите бяха забравени. Не им ли стигаше, че са загинали за победата?

През това време кралят бе възстановил вече в Рим своите неаполски навици; в самия ден на битката бе отишъл, придружен от триста души, на лов за глигани в Корнето и като не можеше да събере хайка от добри кучета в Рим, бе докарал с пощата своите кучета от Неапол. Вечерта бе получил нарочно писмо от Мак, писано в Бакано, в два часа следобед; то гласеше: