Сан Феличе

„Господарю, имам чест да съобщя на Вагас Величество, че днес нападнах френския авангард, който бе унищожен след силна отбрана. Неприятелят загуби петдесет души, а благосклонното провидение нареди ние да имаме само един убит и двама ранени.

Уверяват ме, че Шанпионе имал дързостта да ме чака в Чивита Кастелана, утре призори тръгвам срещу него и ако не се оттегли, ще го смажа. В осем часа сутринта Ваше Величество ще чуе моите, или по-точно своите оръдия и ще може да си каже:

«Хорото започва!»

Тази вечер тръгва отряд от четири хиляди души, за да завземе дефилетата в Асколи, а призори втори отряд със същата численост ще тръгне да заема дефилетата на Терни и да нападне неприятеля в тил, докато аз го нападам във фронт.

Утре, ако е угодно Богу, Ваше Величество ще получи добри вести от Чивита Кастелана, а ако отиде на театър, ще може в антракта между две действия да узнае, че французите са напуснали територията на римските владения. Имам честта да съм най-почтително на Ваше Величество и т.н. …

барон Мак“

Това писмо достави голямо удоволствие на краля; той го получи при десерта, прочете го на глас, игра на вист, спечели сто дуката от маркиз Маласпина — нещо, което направи голямо удоволствие на негово величество, тъй като маркиз Маласпина беше беден, — след това веднага си легна, спа на един дъх до шест часа, когато го събудиха, тръгна в шест и половина за Корнето, стигна там в десет, ослуша се, чу топовната стрелба и каза:

— Ето че Мак смазва Шанпионе. Хорото е започнало.

Сам той започна лова, уби с височайшата си ръка три глигана, завърна се много доволен, погледна накриво крепостта Сан Анджело, чието трицветно знаме привличаше с неудоволствие погледа му, възнагради и нагости придружаващите го лица, каза да съобщят, че ще удостои с присъствието си театър Аржентина, където играеха „Matrimonio segreto“256 от Чимароза и един балет, избран за случая — „Влизането на Александър във Вавилон“.

Излишно е да казваме, че Александър, това беше крал Фердинанд.

Кралят се навечеря спокойно с приближените си — херцог Д’Асколи, маркиз Маласпина, главен ловец херцог Ди Саландра, когото бе повикал от Неапол заедно с кучетата, първия си оръженосец княз Ди Миляно, двамата придворни на действителна служба — херцог Ди Сора и княз Боргезе, и накрая своя изповедник монсеньор Роси, Никозийски архиепископ, който му отслужваше всяка заран утринна, а всеки осми ден му даваше опрощение на греховете.

В осем часа негово величество се качи в каляската си и отиде в разкошно илюминирания театър Аржентина; приготвили му бяха великолепна ложа с готова трапеза в първото отделение, за да може негово величество по време на почивката между операта и балета да си хапне макарони, както правеше в Неапол; тъй като се носеше слух, че това било добавъчно зрелище извън оповестеното в обявата, залата беше препълнена.

Влизането на негово величество бе посрещнато с гръмки ръкопляскания.

Негово величество се бе погрижил да поръча в двореца Фарнезе да му препращат в театър Аржентина всички съобщения, които биха пристигнали от страна на генерал Мак, а режисьорът на театъра, също така предупреден, беше готов, в официално облекло, да вдигне завесата и да съобщи, че французите са напуснали римската територия.

Кралят слушаше шедьовъра на Чимароза с разсеяност, която не можеше да преодолее. Винаги не особено затрогван от чара на музиката, той беше още по-равнодушен към нея тази вечер; все му се струваше, че чува тазсутрешните оръдия, и много повече се заслушваше в шума от коридора, отколкото в оркестъра и пиесата.