Сан Феличе

Наблюдаващ от командния си пост огромната шахматна дъска, Шанпионе забравяше собствената си отговорност, за да следи Макдоналд, когото обичаше като брат; виждаше го със свито сърце как — едновременно генерал и войник — командва и се сражава със спокойствието, което беше отличителна черта за смелостта на Макдоналд, смелост, която щеше да се прояви след десет години при Ваграм и да учуди императора, който разбираше от смелост. Шанпионе би желал да е зад него, за да му извика да спре, да щади повече живота на войниците си и своя собствен, а въпреки волята си беше принуден да се възхити и да ръкопляска на това безстрашие. Той се питаше все пак дали не трябва да изпрати един офицер за свръзка, за да го посъветва да се оттегли, да върне към фланговете на неаполитанците Лаюр и Морис Матио, когато забеляза, че Макдоналд сам започва това отдръпване; за да го улесни, Дюем се преустрои в колона и нападна в центъра противниковата маса с такъв устрем, че я принуди да отстъпи в тази точка. Освободеният Макдоналд преустрои също батальоните си в каре и като че се забавляваше да изчаква на петдесет стъпки атаката на неаполитанската конница, натрупвайки все повече избити коне и хора от двете страни, откъдето го нападаха. Дюем, който се стремеше само да отърве началника си, отново бе престроил войниците си от колона в каре и на бойното поле сега можеше да се види как тридесет хиляди души обсаждат шест живи редута от хиляда и двеста всеки, бълващи нестихващ огън.

Като видя, че има пред себе си неприятел, когото не ще може да отблъсне, Мак реши да използва многобройната си артилерия; той заповяда да установят два пункта, доминиращи над полесражението, две батареи по двадесет оръдия всяка, чийто кръстосан огън косеше диагонално каретата, а десет други оръдия нападаха фронтално карето на Дюем, съставящо центъра, с намерение, ако успее да го изтласка, да хвърли там огромна колона, която държеше готова, за да раздели на две центъра на републиканската армия.

Шанпионе виждаше с тревога, че работата отива към битка, при която смелостта и геният не могат да помогнат; той преценяваше с поглед плътните маси на Мак, които се люшкаха накрая на хоризонта, и изведнъж, както гледаше наляво, зърна към Риети блясък на оръжия сред бързо нарастваща вихрушка от прах; той помисли, че на Мак пристигат нови подкрепления, може би войските, които бе изпратил предния ден в Асколи, идваха да се присъединят към артилерията; но когато се обръщаше към един от офицерите за свръзка на име Вилньов, прочут с отличното си зрение, забеляза в обратна посока, тоест по пътя за Витербе, втори отряд, който му се стори по-многоброен от първия и бързаше също така стремглаво към бойното поле.

Човек би казал, че двата отряда, каквито и да бяха, са си определили среща да пристигнат в едно и също време, почти в ед-на и съща минута, за да участват в едно и също дело.

Дали не беше отрядът на генерал Назели, идващ от Флоренция, и дали Мак щеше да се окаже по-способен, отколкото го смятаха?

Изведнъж адютантът Вилньов ахна от радост, протегна ръце към прашната вихрушка, вдигната по пътя за Витербе, между Рончильоне и Монтеросо, от многочислената войска, и извика:

— Господин генерал, трицветното знаме!

— Ах! — извика Шанпионе. — Нашите са, Жубер си удържа думата.

След това погледна отново другия отряд, идващ откъм Риети:

— О, Господи! — каза той. — Би било преголямо щастие!

Всички около генерала обърнаха поглед към точката, която той им сочеше с пръст, и един общ вик се изтръгна от всички гърла:

— Трицветното знаме! Трицветното знаме!

— Идва Пинятели с римския легион, идва Князевич със своите поляци, драгуни и конни стрелци! С една дума — идва победата!

И като протегна величествено ръка към Рим:

— Крал Фердинанд! — извика републиканският генерал. — Можеш сега като Ричард III да предложиш короната си срещу един кон.

LV ПОБЕДАТА

Обръщайки се към адютанта Вилньов, Шанпионе запита:

— Виждате ли оттук Макдоналд?

— Не само го виждам, господин генерал — отговори адютантът, — но се възхищавам от него.

— И добре правите. Това е прекрасна поука за вас, младите. Ето как човек трябва да се държи в бой.

— Вие разбирате от това, господин генерал — каза Вилньов.

— А сега идете при него, кажете му да се държи здраво още половин час и денят е наш.

— Без други обяснения?

— Да. Само като види, че неаполитанците проявяват известно смущение, на което не ще може да разбере причината, го приканвам да се преустрои в колона за щурм, да заповяда барабаните да бият за атака и да тръгне. Тези двама господа ще ви последват — продължи Шанпионе, като посочи двама млади офицери, очакващи нетърпеливо заповедите му — и ако ви се случи нещастие, ще ви заместят. В противен случай — както се надявам, драги Вилньов — един от двамата ще отиде при Дюем, другият при каретата вляво. На всекиго ще кажат същото нещо, като добавят само: „Генералът отговаря за всичко.“

Горди, че са били избрани от Шанпионе, тримата офицери препуснаха в галоп, за да изпълнят поръчението.