Сан Феличе

Предшестван от дон Роберто и последван от своя секретар, палача и двамата му помощници, Вани слезе в този музей на мъките и както генерал пред сражение разглежда полето, където ще се даде битката, и отбелязва неравностите на почвата, които би могъл да използва, за да победи, и той проучи последователно цялата колекция инструменти, излезли в по-голямата си част от църковните арсенали, защото архивите на инквизицията бяха доказали, че аскетичните мозъци са най-изобретателни, когато става дума за машини, предназначени да предизвикат тръпки от ужас в най-дълбоко скритите фибри на човешкото сърце.

Всеки инструмент беше на мястото си, готов за употреба.

Като остави маестро Донато и двамата му помощници в злокобната зала, осветена само от факли, закрепени на стената в железни ръце, Вани мина в съседната стая, отделена от залата за мъчения с желязна решетка, пред която беше спусната черна вълнена завеса; през тази завеса, недостатъчна да я скрие напълно, светлината на факлите ставаше още по-зловеща.

Пак дон Роберто се бе погрижил да подреди и тази стая, някогашна зала на тайния съд, изоставена заедно със залата за мъчения. Тя се отличаваше само с това, че отникъде не проникваше дневна светлина; мебелировката й се състоеше само от два светилника с по пет свещи; на масата имаше хартия, мастило и пера. От едната страна на масата имаше кресло, от другата — пейка за обвиняемия; до голямата маса, която можеше да се нарече почетна, очевидно запазена за съдията, имаше друга, по-малка, за секретаря.

Над главата на съдията имаше голямо разпятие от дъбово дърво, излязло сякаш изпод суровия резец на Микеланджело, дотолкова строгото лице на разпнатия ви оставяше в недоумение дали той е поставен там, за да подкрепя невинния, или да плаши виновния.

Висяща лампа от тавана осветяваше тази страшна агония, която не напомняше Исус, издъхващ с прошка на уста, а по-скоро злия разбойник, умиращ с проклятие.

Финансовият прокурор разглеждаше досега всичко, без да продума, и като не чу от устат му похвалата, която смяташе, че заслужава, дон Роберто зачака неспокойно какъв да е знак на задоволство; но това закъсняло задоволство беше особено ласкателно. Вани похвали подчертано цялата обстановка и обеща на достойния комендант, че кралицата ще бъде уведомена за усърдната му служба. Насърчен от похвалата на така осведомен човек, дон Роберто изказа плахо пожелание кралицата да посети някои ден крепостта Сан Елме и да види лично великолепната зала за мъчения, много по-интересна според него от музея Каподимонте; но въпреки влиянието си пред нейно величество Вани не се осмели да обещае подобно височайше благоволение на достойния управител, като въздъхна със съжаление, принуден да се задоволи с уверението, че на нейно величество ще бъдат точно описани и трудът, който си бе дал, и постигнатият успех.

— А сега, драги коменданте — каза Вани, — качете се и ми изпратете затворника без окови, но с добра охрана. Надявам се, че видът на тази стая ще му внуши естествено по-разумни мисли от тия, из които блуждаеше досега. От само себе си се разбира — добави непринудено Вани, — че ако ви се иска да гледате мъчения, можете лично да придружите затворника. Ще бъде интересно може би за интелигентен човек като вас да научи начина, по който ще ръководя тези действия.

Дон Роберто изказа с топли изрази на финансовия прокурор признателността си за даденото позволение и заяви, че ще бъде щастлив да се възползва от него. Поклони се на прокурора до земята и излезе, за да изпълни току-що получената заповед.

LXI ОДИСЕЙ И ЦИРЦЕЯ

Когато видяхме, че кралят бе току-що излязъл от трапезарията след съобщението на лакея, за да отиде в покоите си при кардинала, и — сякаш той беше единствената задръжка за гостите, обзети от различни вълнения — всички побързаха да се приберат в своите стаи. Капитан Ди Чезаре придружи старите принцеси, отчаяни от обстоятелството, че след като бяха принудени да избягат от Париж и Рим поради революцията, ще бъдат принудени навярно да избягат и от Неапол, преследвани пак от същия неприятел.