Сан Феличе

Кралицата предупреди сър Уилям, че след известията, донесени от съпруга и, тя има особено голяма нужда от приятелка и ще задържи при себе си своята любима Ема Лаиона. Ектън по-вика секретаря си Ричард, за да му повери задачата да разбере защо или за кого кралят се бе прибрал в покоите си. Херцог Д’Асколи, възстановен на длъжността си шамбелан, бе последвал краля в неговия мундир със значките и кордоните, за да ю запит а дали ще има нужда от услугите му. Княз Ди Кастелчикала поръча да впрегнат каретата му, защото бързаше да се върне в Неапол, за да се погрижи за своята и на приятелите си безопасност, жестоко заплашена от победата на френските якобинци, която щеше да бъде последвана естествено от победа на неаполитанските якобинци. Сър Уилям се качи в апартамента си, за да напише доклад до своето правителство, а Нелсън, навел глава, изпълнен с мрачни мисли, се прибра в стаята си, която кралицата се бе погрижила с деликатно внимание да избере не много далеко от стаята на Ема, когато я задържаше при себе си, ако в такива случаи двете приятелки не спяха в една стая и в едно легло.

И Нелсън, като сър Уилям Хамилтън, имаше да пише, но писмо, а не доклад. Той не беше главнокомандващ в Средиземноморието, намираше се под заповедите на адмирал лорд граф Дьо Сен Венсан, подчинение, което не чувстваше особено неприятно, тъй като адмиралът го третираше повече като приятел, отколкото като подчинен, а последната победа на Нелсън го бе издигнала на едно равнище с най-славните имена от английския флот.

Тази близост между Нилския герой и главнокомандващия се установява от кореспонденцията между Нелсън и граф дьо Сен Венсан, която се намира в петия том на „Писма и доклади“ от Нелсън, издадени в Лондон; тези наши читатели, които обичат да се справят с оригиналните документи, ще могат да прочетат писмата на абукирския победител от 22 септември, когато започва настоящата повест, до 9 декември, дата, до която стигнахме. Там ще намерят най-подробно описани непреодолимия напредък на безумното увлечение, вдъхнато от лейди Хамилтън, станало причина адмиралът да забрави своите задължения на адмирал и човек, дори още по-ценното задължение към собствената си чест. Тези писма, рисуващи смущението на ума и вълненията на сърцето, биха били оправдани пред потомството, ако потомците, осъдили преди две хиляди години любовника на Клеопатра, можеха да променят присъдите си.

Щом се прибра в стаята си, дълбоко загрижен от крушението, което щеше да внесе дълбоко смущение не само в работите на кралството, но и в неговите собствени сърдечни дела, като принуди английското адмиралтейство да вземе нови решения за Средиземноморския флот, Нелсън седна веднага пред бюрото си и под впечатление на кралския разказ — ако думите, изхвръкнали от устата на Фердинанд, могат да се нарекат разказ — започна следното писмо:

„До лорд адмирала граф Дьо Сен Венсан

Драги милорд,

Работите твърде много се промениха след последното ми писмо от Ливорно и аз твърде много се страхувам, че Негово Величество кралят на Двете Сицилии скоро ще загуби едно от двете кралства, а може би и двете.

Генерал Мак, както предполагах и както навярно вече Ви казах, е един фанфарон, спечелил славата си на голям генерал неизвестно къде, но във всеки случай не на бойното поле; вярно е, че имаше под свое командване една жалка армия; но кой би предположил, че шестдесет хиляди души ще бъдат разбити от десет хиляди!

Неаполитанските офицери имаха малко нещо за губене, но загубиха всичко, каквото имаха да губят!“268

Нелсън бе стигнал дотук в своето писмо и както виждаме, победителят от Абукир се отнасяше доста сурово към победените от Чивита Кастелана. Този суров моряк — който като дете питал какво е това страх и никога не бе го узнал, макар че във всяка битка бе оставял част от плътта си, така че куршумът, който го уби при Трафалгар, погуби само половината от него и живите останки на един герой — имаше навярно право да бъде взискателен, когато става дума за смелост, Нелсън, казахме, беше стигнал дотук в писмото си, когато чу зад себе си шумолене от крила на пеперуда от цвят на цвят. Обърна се, видя лейди Хамилтън. И извика от радост.