Сан Феличе

— Но вие, надявам ce, няма да се подчините, ако получите подобна заповед?

— Как бих могъл да постъпя, скъпа Ема?

— Ще се подчините на заповед да ме оставите?

— Ема, Ема! Не виждате ли, че се поставяте между дълга и любовта ми?… Това значи да ме превърнете в изменник или в отчаян.

— Добре — възрази Ема, — съгласна съм, че не можете да кажете на негово величество Джордж III: „Господарю, не искам да напусна Неапол, защото съм влюбен като луд в жената на вашия посланик, която също безумно ме обича“, но можете все пак да му кажете: „Ваше величество, не искам да изоставя една кралица, на която съм единствената подкрепа, единствена опора, единствен защитник. Вие, коронованите глави, си дължите взаимна закрила и отговаряте един за друг пред Бога, чиито избраници сте.“ А ако вие не му кажете това, защото поданик не говори така със своя крал, сър Уилям, който има пред млечния си брат права, каквито вие нямате, може да му го каже.

— Нелсън — намеси се кралицата, — може би съм голяма егоистка, но ако не ни защитите, ние сме загубени и когато ви представят въпроса в тази светлина — да се поддържа един престол, да се защити едно кралство, — не намирате ли, че той става толкова голям, та заслужава един доблестен човек да рискува нещо, за да ни спаси?

— Имате право, мадам — отговори Нелсън, — аз виждам само любовта си и не е чудно: тази любов е Полярната звезда271 в живота ми. Ваше величество ме прави особено щастлив, като ми посочва основания за преданост там, където виждах само любов. Още тази нощ ще пиша на моя приятел лорд Сен Венсан, или по-точно ще довърша започнатото писмо до него. Ще го помоля, ще настоявам да ме остави, нещо повече, да ме зачисли на служба към вас — той ще разбере и ще пише в адмиралтейството.

— А сър Уилям — добави Ема — ще пише направо до краля и до мистър Пит.

— Разбирате ли, Нелсън — продължи кралицата, — каква нужда имаме от вас и каква огромна услуга можете да ни направите? Ние ще бъдем принудени по всяка вероятност да напуснем Неапол, да отидем в изгнание.

— Мислите ли, мадам, че положението е толкова безнадеждно?

Кралицата кимна с тъжна усмивка.

— Струва ми се — продължи Нелсън, — че ако кралят би пожелал…

— Би било нещастие, ако пожелае, Нелсън… искам да кажа нещастие за мене. Неаполитанците ме ненавиждат — те са хора, които завиждат на всяка дарба, красота и смелост. Вечно потискани от немско, френско или испанско иго, те наричат чужденци, мразят и клеветят всички, които не са неаполитанци. Мразят Ектън, защото е роден в Англия, мразят мене, защото съм родена в Австрия. Предположете, че в изблик на смелост, на какъвто кралят не е способен, успеят да съберат останките от войската и да спрат французите в Абруцките проходи. В такъв случай неаполитанските якобинци, останали сами, ще се въз-ползват от отсъствието на войската, ще въстанат и френските ужаси от 1792 и 1793 ще се повторят тук. Кой може да ви увери, че няма да се отнесат с мене като с Мария-Антоанета, а с Ема като с княгиня Дьо Ламбал?272 Кралят все някак ще се спаси благодарение на своите ладзарони, които го боготворят, той има на своя страна закрилата на националността, но Ектън, Ема, аз, драги Нелсън, сме загубени. Нима провидението не ви е отредило една велика роля, ако сполучите да сторите за мене това, което Мирабо, господин Дьо Буйе, шведският крал, Барнав, господин Дьо Лафайет и най-после, двамата ми братя — двама императори — не успяха да сторят за кралицата на Франция?

— Това би било преголяма слава, към каквато аз не се стремя, мадам — каза Нелсън. — Би било вечна слава.

— Освен това не можете ли да изтъкнете, Нелсън, и факта, че се изложихме на опасност поради нашата преданост към Англия? Ако, вярно на договорите си с републиката, правителството на Двете Сицилии не бе ви позволило да вземете вода, храни, да отстраните авариите си в Сиракуза, щяхте да бъдете принуден да отидете за снабдяване в Гибралтар и нямаше да намерите френския флот в Абукир.

— Всичко това е вярно, мадам, тогава аз щях да бъда загубен, и вместо триумф щеше да ме чака позорен процес. Как бих казал: „Погледът ми беше насочен към Неапол“, когато бях длъжен да гледам към Тунис?

— Най-после, нали заради тържественото посрещане, което ви устроихме във възторга си към вас, избухна тази война? Не, Нелсън, съдбата на кралството на Двете Сицилии е свързана с вас, както и вие сте свързан със съдбата на неговите владетели. В бъдеще ще кажат: „Те бяха изоставени от всички: от съюзниците, приятелите, роднините си, против тях беше целият свят, но с тях беше Нелсън и Нелсън ги спаси.“

При тия думи кралицата протегна ръка към него; той я сграбчи, застана на едно коляно и я целуна.

— Мадам — каза Нелсън, въодушевен от ласкателството на кралицата, — обещава ли ми ваше величество само едно?

— Имате право да искате всичко от тия, които ще ви дължат всичко.

— Е, добре, искам кралската ви дума, че когато напуснете Неапол, само корабът на Нелсън и никой друг ще отведе в Сицилия августейшата ви личност.