Сан Феличе

Но Ема Лайона вдигна с очарователна усмивка пръст към устните си, весела, прелестна като статуята на щастливото мълчание (известно е, че има различни мълчания) и му направи знак да мълчи. После пристъпи към креслото му, наведе се през облегалото и каза полугласно:

— Елате с мене, скъпи Харис, нашата мила кралица иска да поговори с вас, преди да види отново съпруга си.

Нелсън въздъхна при мисълта, че няколко думи от Лондон биха могли да променят съдбата му и да го отдалечат от тази вълшебница, която с всеки жест, с всяка дума, с всяка ласка го оковаваше все повече и повече; той стана с мъка от стола си, обзет от онова главозамайване, което изпитваше всякога, когато след кратко отсъствие виждаше отново тази ослепителна красавица.

— Водете ме — каза той, — знаете, че не виждам нищо, след като съм видял вас.

Ема свали тюления ешарп, с който бе покрила главата и закрила лицето си, както я виждаме в миниатюрите на Изабей, подхвърли му единия край, който той улови във въздуха и поднесе трескаво към устните си, и каза:

— Елате, скъпи ми Тезей — ето нишката за лабиринта, дори ако ме изоставите като нова Ариадна. Предупреждавам ви само, че ако ми се случи подобно нещастие, не ще позволя на никого, нито дори на някой бог, да ме утеши!

Тя тръгна напред. Нелсън я последва; би слязъл с нея и в ада, ако би го отвела там. Кралицата седеше на диван в будоара, отделящ стаята й от тази на Ема Лайона; в очите й блестеше не-потушен, гневен плам.

— Елате, Нелсън, защитнико мой — каза тя, — и седнете до мене. Наистина имам нужда да виждам и докосвам герой, за да се утеша за нашето унижение… Видяхте ли го — продължи тя, като кимна презрително, — видяхте ли оня коронован шут, станал вестоносец на собствения си позор? Чухте ли го как осмива собствената си страхливост? Ах, Нелсън, Нелсън, тъжно е за една горда кралица и храбра жена да има за съпруг крал, който не умее да държи нито скиптъра, пито сабята!

Тя дръпна Нелсън до себе си; Ема седна на възглавница на пода и обгърна с хипнотизиращия си поглед, като си играеше с кръстовете и лентите му — както Еми Робсарт с огърлицата на Лестър — този, когото беше натоварена да омагьоса.

— Всъщност, мадам — каза Нелсън, — кралят е голям философ.

Смръщила красивите си вежди, кралицата погледна Нелсън.

— Наистина ли удостоявате с името философия — запита тя — това забравяне на всяко достойнство? Че няма дарби на крал, защото е бил възпитан като ладзароне, топа може да се разбере: дарбите са подправка, раздавана скъпернически от небето. Но да няма смелост на мъж! В действителност, Нелсън, тази вечер Д’Асколи, имаше не само мундира, но и смелостта на крал — кралят беше просто лакей на Д’Асколи, а като си помисли човек, че ако ония якобинци, от които толкова се страхува, ги бяха заловили, той щеше да допусне да обесят Д’Асколи, без да каже нито дума, за да го спаси!… Да си едновременно дъщеря на Мария-Терезия и съпруга на Фердинанд, ще се съгласите, че това е такава ирония на съдбата, при която човек започва да се съмнява в провидението.

— Слушайте! — каза Ема. — Не е ли по-добре така и не виждате ли, че провидението е извършило чудо, като е направило от вас едновременно крал и кралица? По-добре е да сте Семирамида, отколкото Артемида269, Елизабета, отколкото Мария Медичи270.

— О! — извика кралицата, без да слуша Ема. — Да бях мъж, да имах сабя!

— Тя не би струвала никога повече от тази — каза Ема, като си играеше със сабята на Нелсън, — а щом тази, слава Богу, ви закриля, нямате нужда от друга!

Нелсън сложи ръка върху главата на Ема и я погледна с израз на безгранична любов.

— Уви, скъпа Ема — каза той, — Бог ми е свидетел, че думите, които ще кажа, разбиват сърцето ми, докато се изтръгват от него, но мислите ли, че бих въздъхнал преди малко, като ви видях, когато най-малко очаквах, ако и аз нямах свои опасения?

— Вие ли? — запита Ема.

— Отгатвам какво иска да каже! — извика кралицата и вдигна кърпичка към очите си. — Да, плача наистина, но от ярост…

— Само че аз не отгатвам — каза Ема, — а каквото не отгатвам, трябва да ми се обясни. Какво разбирате под думата опасения, Нелсън? Говорете, настоявам!

Тя обгърна с ръка шията му, надигна се на тази ръка и целуна обезобразеното чело.

— Ема — отговори Нелсън, — вярвайте, че ако това чело, което сияе от гордост под устните ви, не сияе в същото време и от радост, то е само защото предвиждам голяма мъка в близко бъдеще.

— За мене има само една мъка в света — каза лейди Хамилтън: — да ме разделят от вас.

— Ето че отгатнахте, Ема.

— Да ни разделят! — извика младата жена с великолепно изиграно ужасяване. — А кой би могъл да ни раздели сега?

— Боже мой! Заповедите на адмиралтейството, някое хрумване на мистър Пит. Нима не могат да ме пратят да завзема Мартиника или Тринидад, както ме пратиха в Калви, в Тенерифе, в Абукир? В Калви оставих едното си око, в Тенерифе едната си ръка, в Абукир кожата на челото си. Ако ме изпратят в Мартиника или в Тринидад, бих искал да оставя там главата си и всичко да се свърши.