Сан Феличе

Сред тълпата настъпи голямо раздвижване; всеки тръгна на-някъде, стотина души, готови да признаят за главатар Лудия Микеле, се отделиха от групата и тръгнаха да търсят задължителното оръжие, без каквото нямаше да ги приемат в отряда на капитан Микеле. Нещо ставате и в другия край на града, между Толедо и Вомеро, навръх Инфраската, в подножието на хълма деи Капучини.

На връщане от просия със своя приятел Джакобино, Фра Пачифико бе видял мъжете, които тичаха с прокламации под лявата мишница и ги разлепваха по стените, щом намереха удобно място; братът просител се приближи заедно с други любопитни пред афиша, разчете го с мъка, защото не беше учен от ранга на Микеле, но все пак го разчете и при тия неочаквани вести войнствеността му пламна, както можем да предположим, много повече от всеки друг път, щом узна, че омразните му якобинци се готвят да минат границите на кралството.

Той удари яростно о земята своята лаврова тояга, поиска думата, качи се на един камък и както държеше Джакобино за поводите, обясни сред набожна тишина на огромния кръг, насъбран около него поради голямата му известност, какво нещо са французите; а французите бяха според Фра Пачифико безверници, нечестивци, които грабят, крадат жени, колят деца, не вярват, че мадоната от Пие ди Грота движи очите си, нито че косата на Христос от Кармине расте толкова много, та всяка година трябвала я подрязват; Фра Пачифико смяташе всички французи за дяволски изчадия и за доказателство заявявате, че всички, които е виждал, имали някъде по тялото си следа от нокти, положителен знак, че им е писано рано или късно да попаднат в ноктите на сатаната; затова беше наложително по всички възможни начини да им се попречи да влязат в Неапол; иначе Неапол щеше да бъде изгорен от край до край и да изчезне от лицето на земята, сякаш е бил затрупан с пепел като Помпей или с лава като Херкулан.

Речта на Фра Пачифико, особено заключението й, направиха най-голямо впечатление на слушателите. Из множеството се чуха възторжени викове; два-три гласа питаха дали, ако неаполитанското население въстане против французите, и Фра Пачифико ще тръгне лично против неприятеля. Фра Пачифико отговори, че не само той, но и магарето му Джакобино служат на краля и на църквата и с това скромно животно, избрано от Христос за тържественото му влизане в Ерусалим, той е готов да поведе към победа тези, които пожелаят да се сражават заедно с него.

Веднага се разнесоха викове: „Готови сме! Готови сме!“ Фра Пачифико поиска само пет минути, изкачи се набързо по хълма деи Капучини, за да остави в кухнята товара на Джакобино, и точно след пет минути се яви отново, този път на магарето, за да заеме мястото си сред тия, които го бяха избрали.

Беше почти шест часа вечерта и в Неапол бе настъпил описаният от нас кипеж, неизвестен на краля, който с наведена глава, загрижен как ли ще го посрещне столицата му, влезе през Капуанската порта, където за всеки случай, за да не добави към своята несрета и ненавистта, изпитвана от неаполитанци към кралицата и любимката й, се бе разделил с тях, като ги изпрати през порта дел Камино, Маринела, виа дел Пилиеро, ларго дел Кастело, а сам той щеше да мине по страда Карбонара, страда Фориа, ларго деле Пинье и Толедо.

И така, двете кралски каляски се бяха разделили пред Капуанската порта и кралицата с лейди Хамилтън, сър Уилям и Нелсън се прибраха в двореца по посочения от нас път, а кралят тръгна направо заедно с верния си Ахат282 херцог Д’Асколи през известната Капуанска порта, прочута по много причини.

Спомняме си, че тъкмо срещу Капуанската врата, на площада пред стъпалата на черквата Сан Джовани а Карбонара, на същото място, където шестдесет години по-късно бе екзекутиран Агезилас Милано, съвсем случайно и само защото този площад е средище на кварталите на простолюдието, Микеле бе определил среща на отряда си; а този отряд, събиран попътно, се бе почти удвоил, докато стигне до сборния пункт, защото всеки повикваше или увличаше срещнатите приятели; така че когато кралят трябваше да мине оттук, площадът беше задръстен от повече от двеста и петдесет души.

Кралят знаеше много добре, че няма от какво да се страхува сред своите обични ладзарони. Затова само се изненада, когато видя сред такова събрано множество при светлината на малкото улични фенери, запалени на сто крачки един от друг, както и на по-многобройните свещи пред иконите на мадоната, да лъщят саби и цеви на пушки; той се наведе, докосна по рамото този, който му се стори водач на множеството, и запита на неаполитанско наречие:

— Можеш ли да ми кажеш, приятелю, какво става тук?

Запитаният се обърна и се озова лице в лице с краля.

Беше Микеле.

— О! — извика той, задъхан едновременно от радост, че вижда краля, от изненада, че кралят е тук, и от гордост, че бе побутнат по рамото от него. — О! Негово величество! Негово величество крал Фердинанд! Да живее кралят! Да живее нашият баща! Да живее спасителят на Неапол!

Целият отряд повтори в един глас:

— Да живее кралят! Да живее нашият баща! Да живее спасителят на Неапол!