— И така — заяви той, когато вратата се затвори, — пак Сан Никандро навярно е виновен, но дявол да ме вземе, ако разбирам възторга ви от тази прокламация, в която няма нито дума истина.
— Ех, господарю, тъкмо защото в нея няма нито дума истина, тъкмо защото нито ваше величество, нито аз бихме се осмелили да я напишем, тъкмо затова се възхищавам от нея.
— Разяснете ми я тогава — каза Фердинанд, — за да видя дали заслужавате моите десет хиляди дуката.
— Ваше величество не би могъл да я плати, ако би трябвало да я заплати според ценността й.
— Магарешка глава! — възкликна Фердинанд, като се удари с юмрук по челото.
— Желае ли ваше величество да прегледа заедно с мене този препис?
— Да го прегледаме — съгласи се кралят.
И подаде на кардинала преписа от прокламацията.
Руфо зачете280
:„Докато аз съм зает в столицата на християнския свят да възстановявам светата църква, французите, пред които правех всичко възможно да живеем в мир, заплашват да навлязат в Абруцо…“
— Знаете ли, че аз още не се възхищавам.
— Грешите, господарю. Забележете значението на току-що прочетеното. Вие сте в Рим, когато пишете тази прокламация, стоите си там спокойно, само с намерение да възстановите светата църква, не отсичате дърветата на свободата, не смятате да бесите консулите, не допускате народа да гори евреите или да ги хвърля в Тибър. Намирате се в Рим съвсем невинно, само в интерес на светия отец.
— Ах! — промълви кралят, започнал вече да разбира.
— Не сте там, за да воювате с републиката, защото сте направили всичко възможно да живеете в мир с французите. А при все че сте направили всичко възможно да живеете в мир, с други думи, приятелски с тях, те заплашват да навлязат в Абруцо.
— Ех! — промълви кралят, вече разбрал.
— Следователно — продължи Руфо — за всички, които прочетат този манифест, а ще го прочете целият свят, именно французите — не вие! — постъпват зле, от тях идва скъсването, измяната. Въпреки заплахите на посланика Гара вие им се доверявате като на съюзници и желаете на всяка цена да останете съюзници. Отивате в Рим с пълно доверие в тяхната почтеност, а докато вие сте в Рим, без да подозирате нищо, французите ви нападат ненадейно и разбиват Мак. Нищо чудно, ще се съгласите, господарю, че генерал и армия, нападнати ненадейно, са били разбити.
— Я гледай!… — промълви кралят, който все повече и повече разбираше. — Наистина е така.
— Ваше величество добавя: „затова въпреки опасността, на която се излагам, аз ще се опитам да мина през техните линии, за да се върна в застрашената столица, а щом се върна в Неапол, ще изляза срещу тях с многобройна армия, за да ги унищожа…“ Вижте, господарю! Въпреки опасността, на която се излага, ваше величество ще се опита да мине през техните линии, за да се върне в застрашената си столица. Разбирате ли, господарю? Вие не бягате пред французите, а минавате през линиите им. Не се страхувате от опасността, напротив: излагате се на нея. И защо излагате така смело свещената си особа? За да се върнете в столицата си, да я защитите, да я отбранявате, да пресрещнете най-после неприятеля с една многобройна армия, да сразите французите, след като сте се върнали…
— Стига! — извика кралят и се разсмя. — Стига, драги кардинале! Разбрах. Имате право, преосвещенейши, благодарение на тази прокламация аз ще мина за герой. Кой дявол би се сетил за такова нещо, когато разменях дрехите си с Д’Асколи в някаква странноприемница в Албано? Вие положително имате право, драги кардинале, и вашият Пронио е гениален човек. Ето какво значи да си изучавал Макиавели! Я вижте, той забравил книгата си!
— О, господарю — отговори Руфо, — можете да я задържите, за да я изучите. Сам той няма вече какво да учи от нея.
LXV
КОГАТО ЛУДИЯТ МИКЕЛЕ СТАВА КАПИТАН, ПРЕДИ ДА СТАНЕ ПОЛКОВНИК
Същия ден към четири-пет часа следобед от старите неаполски квартали започна да се надига глух, заплашителен тътен като пред буря или земетресение и да обхваща постепенно целия град. От печатницата на синьор Флоридо Джордани на ларго Меркатело излизаха тълпи мъже с големи печатни листове под лявата мишница, с четка и кофа с лепило в дясната ръка, пръскаха се из разните градски квартали и всеки оставяше след себе си редица обяви, пред които се трупаха любопитни; така можеше да се проследи и движението му, все едно дали се изкачваше към Ромеро по страда дел’Инфраската или слизаше по Кастел Капуано и Стария пазар, за да стигне най-после до Алберго деи Повери по ларго деи Пинье; или като минеше по цялата улица Толедо, стигаше до Санта Лучия по нанадолнището на Гиганта и в Мерджелина по Понте и ла Ривиера ди Киайа.
Тези обяви, вдигнали такъв шум из всички краища на града, бяха прокламацията на крал Фердинанд, или по-точно на капитан Пронио, с която капитанът по нареждане на кардинал Руфо изпъстряше стените в столицата на Двете Сицилии; а все по-засилващият се тътен, все по-растящата врява откъм всички квартали на града отразяваше впечатлението, което прочитането й бе направило на жителите.