Сан Феличе

— Ето, господарю — обясни той, — вижте разликата между горния и долния пласт. На пръв поглед цветът изглежда същият, но като погледнете по-внимателно, забелязвате лека и все пак видима разлика.

— Вярно! — извика кралят. — Така е наистина.

— Впрочем — продължи кардиналът — ето и пръчката восък, послужила за запечатване на писмото. Ваше величество вижда, че цветът й е точно като на горния пласт.

Кралят гледаше учудено трите веществени доказателства: лъжичката, шишенцето и восъка, които Руфо му показа, а сега слагаше последователно на една маса.

— И как си доставихте тази лъжичка, това шишенце и този восък? — запита кралят, толкова заинтересуван от това съобразително издирване на истината, че не искаше да пропусне нито една подробност от него.

— О, много просто, господарю. Аз съм почти единственият лекар във вашето селище Сан Леучо, затова идвам от време на време в дворцовата аптека за някои лекарства. Тази сутрин дойдох както обикновено в аптеката, само че с определена цел, намерих тази лъжичка върху нощната масичка, това шишенце в стъкления шкаф и тази пръчка восък на масата.

— И това ви беше достатъчно, за да откриете всичко?

— Кардинал Дьо Ришельо искал да види само три реда от почерка на някое лице, за да заповяда да го обесят.

— Да — отвърна кралят, — за жалост има хора, които не можете да обесите, каквото и да са направили.

— А сега — продължи кардиналът, като погледна втренчено краля — държите ли много на Ферари?

— Разбира се, че държа.

— В такъв случай, господарю, не ще бъде зле да го отдалечите за известно време. Мисля, че неаполският въздух е много вреден за него понастоящем.

— Така ли мислите?

— Не само мисля, господарю, убеден съм.

— В такъв случай работата е съвсем проста: ще го пратя във Виена.

— Уморително пътешествие, господарю, но има и полезна умора.

— Вие разбирате впрочем, преосвещенейши, че искам съвестта ми да е чиста по въпроса, затова ще изпратя на моя зет императора писмото, в което той ми казва, че ще тръгне на поход, щом аз вляза в Рим, и ще го запитам на свой ред какво мисли в случая.

— А за да не се усъмни в нищо, ваше величество днес ще замине заедно с всички за Неапол, като поръча на Ферари да ме намери тази нощ в Сан Леучо и да изпълни заповедите ми така, като че те изхождат от ваше величество.

— А вие?

— Аз ще пиша на императора от името на ваше величество, ще му изложа подозренията ви и ще го помоля да изпрати отговора си до мене.

— Чудесно! Но Ферари ще попадне в ръцете на французите — знаете, че пътищата са завардени.

— Ферари ще отиде през Беневенто и Фоджа в Манфредония. Оттам ще вземе кораба за Триест, а от Триест ще пътува пак с пощенска кола до Виена, ако времето е хубаво. Така ще спести два дни пътуване и двадесет и четири часа умора и ще се върне по същия път.

— Вие сте чудесен човек, скъпи ми кардинале! За вас няма нищо невъзможно.

— Удобно ли е всичко това за ваше величество?

— Щях да бъда много придирчив, ако не ми е удобно.

— Тогава, господарю, да се занимаем с други въпроси — знаете, че всяка минута струва един час, всеки час — един ден, всеки ден — една година.

— Да се занимаем с абат Пронио, нали? — каза кралят.

— Именно, господарю.

— Мислите ли, че е успял да изчете молитвеника си? — запита със смях кралят.

— Ако не е имал време да го изчете днес — отговори Руфо, — ще го прочете утре. Той не се страхува за спасението на душата си поради такава дреболия.

И Руфо позвъни.

На вратата се яви лакей.

— Съобщете на абат Пронио, че го чакаме — каза кралят.

LXIV ЕДИН УЧЕНИК НА МАКИАВЕЛИ

Пронио не накара да го чакат.

Кралят и кардиналът видяха, че четенето на свещената книга не бе променило свободното държание, което бяха забелязали вече у абата. Той влезе, спря се до вратата и се поклони почтително най-напред на краля, след това на кардинала.

— Съм на заповедите на ваше величество.

— Заповедите ми са лесни за изпълнение, драги абате: заповядвам да направите всичко, което ми обещахте.

— Готов съм, господарю.

— Да се уговорим тогава.

Пронио погледна краля; явно беше, че не разбира думите: да се уговорим.

— Искам да зная условията ви — продължи кралят.

— Условията ми?

— Да.

— Моите условия? Аз не поставям никакви условия на ваше величество.

— Искам да зная, ако предпочитате, каква награда очаквате от мене.

— Само да служа на ваше величество и ако стане нужда, да умра за вас.

— Само това ли?

— Разбира се.

— Не искате архиепископия, епархия, дори малко абатство?

— Ако съм служил добре, когато всичко се свърши, когато французите бъдат вън от кралството, ако съм служил добре, ваше величество ще ме възнагради. Ако съм служил зле, ще заповяда да ме разстрелят.

— Какво ще кажете за тия приказки, кардинале?

— Ще кажа, че не ме учудват, господарю.

— Благодаря на ваше преосвещенство — поклони се Пронио.

— В такъв случай — каза кралят — трябва само да ви дам заповед за назначение?

— Една за мене, господарю, една за Фра Дяволо и една за Мамоне.

— Техен пълномощник ли сте? — пропита кралят.

— Не съм ги виждал, господарю.

— И отговаряте за тях, без да сте ги виждали?

— Както за себе си.