Сан Феличе

— И така, тази сутрин взех един кон от племенника си и пристигнах в галоп до Капуа. На пощенската станция в Капуа разпитах и научих, че негово величество е в Казерта. Тогава дойдох в Казерта и се явих смело пред вратата на двореца като пратеник на никозийския епископ монсеньор Роси, изповедника на негово величество.

— Познавате ли монсеньор Роси? — запита Руфо.

— Никога не съм го виждал — отговори абатът, — но надявам се кралят да ми прости тази лъжа, като има предвид доброто ми намерение.

— То се знае, че ви прощавам — заяви кралят. — Ваше преосвещенство, дайте му веднага опрощение.

— Сега, господарю, знаете вече всичко — продължи Пронио. — Ако кралят възприеме моя план за въстание, то ще пламне като барут, ще обявя свещена война и преди да минат осем дни, ще разбунтувам целия край от Аквила до Теано.

— И ще направите това съвсем сам? — попита Руфо.

— Не, монсеньор, ще взема двама помощници.

— Кои са тези хора?

— Единият е Гаетано Мамоне, по-известен с името мелничаря от Сора.

— Не чувах ли това име — понита кралят — във връзка с убийството на двамата якобинци Дела Торе?

— Възможно е, господарю — отговори абат Пронио, — нарядко се случва Гаетано Мамоне да не е налице при убийство из околността. Той всякога надушва къде има кръв.

— Познавате ли го? — попита Руфо.

— Приятел ми е, ваше преосвещенство.

— А кой е другият?

— Един много надежден разбойник, господарю, казва се Ми-келе Пеца, но си избра прякора Фра Дяволо, вероятно защото няма нищо по-вероломно от монах и нищо по-зло от дявол. Само двадесет и една годишен, той е вече главатар на банда от тридесет души, които се крият из Миняно. Влюбен беше в дъщерята на един колар от Итри, поиска, както му е редът, да се ожени за нея, но му отказаха. Тогава той предупреди честно и почтено съперника си, на име Пепино, че ще го убие, ако не се откаже от Франческа — така се казва девойката. Съперникът му не се отказа и Микеле Пеца си удържа думата.

— Искате да кажете, че го уби? — попита Руфо.

— Аз съм му изповедник, ваше преосвещенство. Преди петнадесет дни с шестима от най-решителните си хора той се промъкнал нощем в къщата на коларя, бащата на Франческа, през градината, която води към планината, грабнал девойката и я отвлякъл. Изглежда, че този хубостник умее да накара жените да се влюбят в него. Франческа обичаше своя Пепино, но сега боготвори Фра Дяволо и му помага така, сякаш цял живот е била разбойник.

— Това ли са хората, които смятате да използвате? — попита кралят.

— Господарю, човек не може да разбунтува цяла област със семинаристи.

— Абатът е прав, господарю — каза Руфо.

— Добре! И обещавате успех с тия средства?

— Отговарям за успеха.

— Ще разбунтувате Абруцио и Казерта?

— От децата до старците. Познавам всички и всички ме познават.

— Изглеждате много уверен в работата си, драга абате — обади се кардиналът.

— Толкова уверен, че съм съгласен ваше преосвещенство да ме застреля, ако не успея.

— И така, смятате да вземете за помощници вашия приятел Гаетано Мамоне и оня, на когото сте изповедник — Фра Дяволо?

— Смятам да ги направя капитани като себе си — те не струват по-малко от мене, нито аз струвам по-малко от тях. Нека само кралят подпише заповед за назначаването ни, за да покажем на селяните, че действаме от негово име, и аз поемам задължение за всичко друго.

— Хм — каза кралят, — аз не съм много придирчив, но да назнача за капитани такива юначаги… Ще ми дадете ли десет минути да размисля, абате?

— Десет, двадесет, тридесет, господарю, не ме е страх. Работата е толкова изгодна, че ваше величество няма да откаже, а негово преосвещенство е така предан на короната, че ще ви посъветва да приемете.

— Добре, абате — отговори кралят. — Оставете ни за малко сами с негово преосвещенство да поговорим по вашето предложение.

— Аз ще чета молитвеника си в предверието, господарю, а ваше величество ще изпрати да ме повикат, когато вземе решение.

— Вървете, абате, вървете.

Пронио се поклони и излезе.

Кралят и кардиналът се спогледаха.

— Какво ще кажете за този абат, преосвещенейши? — попита кралят.

— Ще кажа, че е мъж, господарю, а мъжете са рядкост.

— Странен Свети Бернард, проповядващ нов кръстоносен поход, какво ще кажете?

— Ех, господарю, този ще успее може би по-добре от истинския!

— Вие сте значи на мнение да приема предложението му?

— Не виждам никакво неудобство, господарю, при сегашното положение.

— Но слушайте, когато човек е правнук на Людовик XIV и се нарича Фердинанд Бурбонски, да подпише с това име заповеди за даване капитански чин на главатар на разбойници и на човек, който пие кръв, както друг пие бистра водица! Защото аз познавам неговия Гаетано Мамоне поне по славата му.

— Разбирам отвращението на ваше величество, господарю, но подпишете заповед само за абата и го упълномощете да подпише заповедите за другите двама.

— Вие сте очарователен, защото с вас човек никога не изпада в затруднение. Ще повикаме ли абата?

— Не, господарю, нека му оставим време да прочете молитвеника си, защото и ние има да уреждаме някои наши работи, не по-малко бързи от неговите.

— Вярно е.