Сан Феличе

— Това е за разпит с вода: турят наказвания да легне на под-ставката така, че главата и нозете му да са по-ниско от стомаха и му наливат в устата пет-шест литра вода.

— Съмнявам се дали наздравиците, които изказват по този повод за вас, ви носят щастие, маркизе.

— Искате ли да продължим?

— Не, наистина. Започвам твърде много да презирам изобретателите на тия машини, както и хората, които си служат с тях. Решително предпочитам да съм обвиняем, а не съдия, потърпевш, а не палач.

— Отказвате ли да направите признания?

— Повече от когато и да било.

— Размислете, че не е време за шеги.

— С какво мъчение ще ви бъде угодно да започнете, господине?

— С обесването за ръцете — отвърна Вани, ожесточен от това хладнокръвие. — Палачо, свалете палтото на господина!

— Извинете! Но ако позволите, ще се съблека сам — много ме е гъдел.

И Николино съблече най-спокойно палтото, сакото и ризата си, като изложи пред присъстващите бялата си младежка снага, малко мършава може би, но с безукорни линии.

— Пак ви питам, не искате ли да признаете? — извика Вани, размахвайки отчаяно табакерата си.

— Хайде де! — отговори Николино. — Нима един благородник се отказва от думата си? Вярно е — добави пренебрежително той, — че вие не можете да знаете това.

— Вържете ръцете зад гърба му, вържете ръцете му! — извика Вани. — Вържете на всеки крак по петдесет килограма и го вдигнете до тавана.

Помощниците на палача се втурнаха към Николино, за да изпълнят заповедта на финансовия прокурор.

— Един момент! Един момент! — извика маестро Донато — По-внимателно, по-предпазливо. Операцията трябва да бъде продължителна. Изкълчвайте, но не счупвайте: това е аристократична roba279.

Много внимателно и предпазливо, както бе казал, той завърза лично ръцете на Николино зад гърба му, а двамата помощници вързаха тежестите за нозете.

— Не искаш ли да признаеш? Не искаш ли да признаеш? — изкрещя Вани, като се приближи към Николино.

— Напротив — елате още по-близо — отвърна Николино.

Вани се приближи и Николино го заплю в лицето.

— Господи Исусе! — викна Вани. — Вдигайте, вдигайте!

Палачът и помощниците се готвеха да изпълнят нареждането, когато комендантът Роберто Бранди се приближи до финансовия прокурор:

— Бърза бележка от княз Ди Кастелчикала — каза той.

Вани взе писъмцето и направи знак на палачите да почакат, докато го прочете.

Отвори го и смъртна бледност покри лицето му, щом го погледна.

Прочете го повторно и още повече пребледня.

Помълча, изтри с кърпичка потта от челото си, после каза:

— Отвържете обвиняемия и го отведете в килията му.

— А разпитът? — запита маестро Донато.

— Остава за друг ден — отговори Вани.

И изхвръкна от тъмницата, без дори да заповяда на секретаря си да го последва.

— Ами сянката ви, господин финансов прокурор? — извика Николино. — Забравихте сянката си!

Палачите отвързаха Николино, който облече ризата, сакото и палтото си така спокойно, както ги бе съблякъл.

— Дяволски занаят — извика маестро Донато. — Човек никога в нищо не е сигурен!

Николино като че се трогна от това разочарование на палача.

— Колко ви плащат на година, приятелю? — попита той.

— Четиристотин дуката определена заплата, ваше превъзходителство, по десет дуката на екзекуция и по четири дуката на мъчение. Но отпреди повече от три години съдът се заинати и вече никого не екзекутира, а както видяхте, тъкмо да започне измъчването, отмениха заповедта! Повече ще печеля, ако си дам оставката като палач и стана полицай като моя приятел Паскуале ди Симоне.

— Слушайте, драги — каза Николино и извади от джоба си три жълтици, — вие просто ме трогнахте. Ето ви дванадесет дуката. Да не се окаже, че напразно са ви безпокоили.

Маестро Донато и двамата му помощници се поклониха.

След това Николино се обърна към Роберто Бранди, който не разбираше какво се е случило:

— Не чухте ли, коменданте: господин финансовият прокурор ви заповяда да ме отведете отново в килията ми.

Застана между войниците, които го бяха довели, излезе от залата за разпит и се прибра в килията си.

Читателят може би очаква сега да му обясним промяната в изражението на маркиз Вани, когато прочете бележката от княз Ди Кастелчикала, и заповедта му да отложат мъченията за друг ден, след като я бе прочел.

Обяснението е много просто; достатъчно е да представим на читателя съдържанието на писмото. Ето го:

„Кралят пристигна тази нощ. Неаполитанската армия е разбита; французите ще бъдат тук след петнадесет дни.

К.“

Маркиз Вани разсъди, че никак не е време, тъкмо когато французите ще влязат в Неапол, да изтезава затворник, чисто единствено престъпление беше, че е техен привърженик.

Що се отнася до Николино, който въпреки цялата си смелост беше заплашен от жестоко изпитание, той се прибра в своята килия № 3, на втория подземен етаж, както сам бе казал, без да знае на каква щастлива случайност дължеше обстоятелството, че така евтино се бе отървал.

LXIII АБАТ ПРОНИО