Сан Феличе

„Докато аз съм зает в столицата на християнския свят да възстановявам светата църква, французите, пред които правех всичко възможно да живеем в мир, заплашват да навлязат в Абруцо. Затова въпреки опасността, на която се излагам, аз ще се опитам да мина през техните линии, за да се върна в застрашената столица, а щом се върна в Неапол, ще изляза срещу тях с многобройна армия, за да ги унищожа. Нека междувременно населението грабне оръжието и се притече в защита на религията, на своя крал, по-точно на своя баща, готов да пожертва живота си, за да запази на своите поданици олтарите, имотите, честта на жените им и свободата! Всеки, който не се яви под знамената на свещената война, ще се смята за изменник на родината. Всеки, който ги изостави, след като се е наредил под тях, ще бъде наказан като бунтовник и враг на църквата и държавата.

Рим, 7 декември 1798“

Пронио подаде прокламацията на краля, за да я прочете.

А кралят я подаде на кардинала с думите:

— Не разбирам много добре, преосвещенейши.

Руфо зачете на свой ред.

Пронио, който не се загрижи особено за изражението на краля по време на четенето, започна да следи с най-голямо внимание впечатлението от четенето по лицето на кардинала. Два-три пъти, докато четеше, Руфо погледна Пронио и всеки път срещаше погледа на новия капитан.

— Не съм се измамил във вас, господине — обърна се той към Пронио, когато свърши четенето, — способен човек сте!

После се обърна към краля:

— Смея да заявя, господарю, че никой в кралството не би съчинил по-умела прокламация, и ваше величество може смело да я подпише.

— Такова ли е мнението ви, преосвещенейши, и не намирате ли да възразите нещо?

— Моля ваше величество да не променя нито една сричка.

Кралят взе перото.

— Както виждате — каза той, — подписвам на доверие.

— Вашето малко име, господине? — обърна се Руфо към абата, докато кралят подписваше.

— Джузепе, монсеньор.

— А сега, господарю, — каза Руфо, — докато още държите перото, можете да добавите след подписа си:

„Капитан Джузепе Пронио е натоварен вместо мен и от мое име да разпространи тази прокламация и да се погрижи изказаните мои намерения да бъдат вярно изпълнени.“

— Мога ли да добавя това? — запита кралят.

— Можете, господарю.

Кралят написа без възражение думите, продиктувани от Руфо.

— Готово — каза той.

— И още, господарю — продължи Руфо, — докато господин Пронио ни изготви прение от тази прокламация — чувате ли, капитане, кралят толкова много харесва вашата прокламация, че иска да има копие от нея! — Ваше величество ще подпише за капитана един чек за десет хиляди дуката.

— Монсеньор! — промълви Пронио.

— Оставете ме да действам, господине.

— Десет хиляди дуката… охо-о! — промълви кралят.

— Господарю, моля ваше величество…

— Добре — прекъсна го кралят. — Срещу Корадино ли?

— Не, срещу фирмата „Андрю Бейкър и сие“ — така ще стане по-сигурно и главно по-бързо.

Кралят седна, написа чека и го подписа.

— Ето преписа от прокламацията на ваше величество — каза Пронио, като поднесе на кардинала копието.

— А сега да се разберем, господине — започна Руфо. — Виждате доверието на краля към вас. Ето ви чека за десет хиляди дуката. Идете да ви извадят в някоя печатница толкова бройки от прокламацията, колкото могат да отпечатат за двадесет и четири часа, и първите десет хиляди ще разлепите днес в Неапол, ако е възможно, преди да пристигне кралят. Часът е дванадесет. За да отидете в Неапол, ви трябва час и половина, можете да стигнете там в четири часа. Вземете с вас десет, двадесет, тридесет хиляди бройки, пръснете ги навред и раздайте до утре вечер най-малко десет хиляди.

— А какво ще правя с останалите пари, монсеньор?

— Ще купите пушки, барут и патрони.

Самозабравил се от радост, Пронио се приготви да изхвръкне от кралските покои.

— Къде, капитане? Не виждате ли? — спря го Руфо.

— Какво да видя, монсеньор?

— Кралят ви подава ръка, за да я целунете.

— О, господарю! — извика Пронио и целуна ръката на краля. — Дори да ме убият за ваше величество, пак не мога да му се издължа.

И Пронио излезе, наистина готов да умре за краля.

Фердинанд чакаше с явно нетърпение излизането на Пронио; участвал бе в цялата история, без да разбира добре каква роля играе в нея.