Сан Феличе

Най-после един млад лейтенант от сицилианския град Кастелджироне, по-пламенен патриот от другите, се съгласи не само да стане съучастник, но и да придружи графа в бягството му; в това бягство и на двамата помогна дъщерята на един офицер от гарнизона, влюбена в Еторе; тя му достави въже, за да се спусне от горния етаж на затвора, докато младият сицилианец го чакаше долу.

Бягството мина благополучно; но бегълците нямаха еднаква съдба; сицилианецът бе заловен, осъден на смърт и по благоволение на Фердинанд помилван, като смъртната присъда бе заменена с доживотен затвор в ужасната фавинянска тъмница.

Еторе се укри в дома на свой приятел в Портичи; оттам по пътеки, познати само на планинците, се измъкна от кралството, отиде в Милано, намери там французите и се сприятели с тях като последовател на принципите им. Те от своя страна оцениха неговата пламенна душа, неукротимо сърце и желязна воля. Прекрасният характер на Шанпионе се стори на италианеца изваян по образа на фокиевци52 и филопоменовци53; той се причисли към неговия щаб без определена длъжност и когато след падането на Пий VI и провъзгласяването на римската република френският генерал отиде в Рим, Еторе го придружи; тогава, дошъл толкова близо до Неапол и не загубил надежда да предизвика там революционно движение, той се върна в кралството по същия път, по който бе избягал, и — не вече като проскрипт, а като заговорник — отиде да поиска убежище у същия приятел, при когото се бе укрил по-рано, у споменатия вече от нас Габриел Мантоне; от неговия дом бе писал на Шанпионе, че смята Неапол узрял за бунт и моли да му изпратят сигурен, спокоен и хладнокръвен мъж, който да прецени сам настроенията и положението: този именно пратеник очакваха сега.

Габриел Мантоне, у когото Еторе Карафа се бе приютил и го бе увлякъл без усилие в борбата за свобода, беше като самия Еторе тридесет и четири-пет годишен савоец, както личеше от името му; той обладаваше херкулесовска сила и съответна воля; притежаваше смелото красноречие и разумната сърдечност, от които при изключителни обстоятелства бликват неповторими слова, изпълващи с трепет историята, задължена да ги изпише. Това не му пречете обаче в ежедневието да измисля забавни вицове, които не достигат до потомството, но се харесват на съвременниците. Постъпил в неаполитанската артилерия през 1784 година, той бе произведен в младши лейтенант в 1787, преместен бе в 1789 като лейтенант в артилерийския полк на кралицата, повишен бе в 1794 в чин старши лейтенант и най-после, в началото на 1798, бе станал капитан, командир на полка си и адютант на генерал Фонсека.

Онзи от тримата конспиратори, когото нарекохме Скипани, беше калабриец. Неговите отличителни черти бяха вярност и храброст; сигурен изпълнител, щом е под заповедите на двама гениални вождове като Мантоне и Еторе Карафа; изоставен на себе си, той ставаше опасен поради прекалената си дързост и прекаленото си родолюбие. Беше бойна машина, която нанася сигурни и страшни удари при условие, че се движи от ловки машинисти.

Що се отнася до Николино, останал като най-млад от всички на пост край прозореца, за да наблюдава носа Паузилипе, той бе красив двадесетинагодишен благородник, племенник на същия Франческо Карачоло, който командваше, както видяхме, галерата на кралицата и отказа да присъства на вечерята, а отклони и поканата за племенницата си Чечили за бала у английския посланик или по-точно у английската посланиша; беше освен това брат на херцог Ди Рока Романа, най-елегантният, най-големият авантюрист и рицар между поклонниците на кралицата, запомнен в Неапол като южен образ на нашия херцог Дьо Ришельо54, любовника на мадмоазел Дьо Валоа55 и победител при Маон56; само че Николино, дете от втори брак, беше син на французойка, възпитан от майка си в любов към Франция и получил от тази половина на кръвта си лекомислието и безгрижието пред опасността, които превръщат при нужда приятния човек в герой и героя в приятен човек.

Докато другите четирима събеседници, протегнали подсъзнателно ръка към оръжията си, разменяха тихо онези обнадеждаващи слова, с каквито заговорниците се насърчават (макар че колкото и да са обнадеждаващи, в тях все пак проблясва от време на време кама или пък с трепета, който пробуждат в сърцата, те напомнят на политическите дамоклевци, че над главата на всекиго от тях виси меч), Николино, безгрижен както се полага на двадесетгодишен младеж, мечтаеше повече за любов, олицетворявана засега от една придворна дама на кралицата, отколкото за свободата на Неапол, и без да отделя поглед от нос Паузилипе, следеше по небето началото на бурята, предсказана от Франческо Карачоло на кралицата, а от самия Николино на другарите му.