Сан Феличе

Както и да е, позволено ни е да се усъмним дали тези, които видяха потъването на двамата нещастни рибари, изпитаха към тях особено съчувствие или съжаление, когато се втурнаха да посрещнат радостно, с отворени обятия младежа, изтеглен благодарение на своята смелост и хладнокръвие здрав и читав от приятеля си граф Ди Руво.

Той беше двадесет и четири-пет годишен млад човек с черни коси на дълги букли, прилепнали по слепите очи и бузите и обрамчили едно естествено бледо лице, където животът се бе концентрирал само в очите, но стигаше все пак да оживи един образ, който би изглеждал като изваян от мрамор, ако не беше техният пламенен блясък; черните, естествено смръщени вежди придаваха на тази изваяна глава израз на непоколебима воля и човек разбираше, че пред нея се е разбивало и щеше да се разбива всичко освен тайнствените и неуловими присъди на съдбата; ако от дрехите му не се стичаше вода, ако по косите му нямаше следи от пътуването сред вълните, ако бурята не продължаваше да реве като разярен лъв, изпуснал жертвата си, никакъв признак на вълнение по лицето му не издаваше, че той току що се е спасил от смъртна опасност; този човек беше наистина във всяко отношение такъв, какъвто го бе представил Еторе Карафа, чиято буйна храброст признаваше с радост студената и спокойна смелост на приятеля.

За да завършим портрета на младежа, предопределен да бъде ако не главен герой, то поне едно от главните действащи лица в нашия разказ, ще побързаме да кажем, че той беше в изящния и героичен републикански костюм, не само прославен, но и обезсмъртен от офицери като Ош, Марсо, Дезе и Клебер59 и описан от нас така точно и така скоро при появата на посланика Гара, че ни се струва излишно да го повтаряме тук.

На читателя може да се стори отначало неблагоразумно един пратеник, натоварен с тайни поръчения, да се яви в Неапол в това облекло, което беше не само униформа, но и символ; на това ние ще отговорим, че нашият герой бе заминал от Рим преди четиридесет и осем часа, затова и той, както и генерал Шанпионе, чийто пратеник беше, не знаеха за събитията, отрупани в един ден поради пристигането на Нелсън и неокачествимия прием, който му бе оказан; младият офицер идваше като официален куриер до френския посланик, за когото смятаха, че е все още на поста си, и френската униформа трябваше да осигури уважение в кралството, което беше в душата си враждебно, но поне от страх, ако не от почит трябваше да поддържа привидното приятелство, наложено му при липсата на добри чувства от неотдавнашния договор.

Обаче първите разговори на пратеника трябваше да се състоят с неаполитанските заговорници, които не биваше в никакъв случай да изложи; защото ако той беше закрилян от униформата и френското си поданство, те нямаха никаква защита; а примерът с Емануеле ди Део, Галиани и Виталиано, обесени само защото бяха заподозрени в споразумение с френските републиканци, доказваше, че неаполитанското правителство чака само повод да прибегне до крайни мерки и не ще пропусне удобния случай, ако той се предостави. Разговорите трябваше да бъдат предадени най-подробно на нашия посланик, за да му служат за ръководно начало при отношението му към един двор, чия го неискреност бе заслужила основателно в ново време славата на картагенската неискреност от древността.

Казахме с какво нетърпение всички се втурнаха към младия офицер и можем да разберем какво въздействие е оказала върху впечатлителните южняци студената храброст на човека, който бе забравил сякаш опасността, при все че тя бе току-що отминала.

Въпреки желанието да научат известията, които им носеше, заговорниците настояха той да вземе най-напред от Николино Карачоло — който имаше същия ръст и живееше в съседство с двореца на кралица Джована60 — един сух костюм, защото измокреният можеше да се окаже много опасен във влажното помещение, където се намираха; макар че отначало възрази, гостът бе принуден да отстъпи и остана сам с приятеля си Еторе Карафа, който настоя да му бъде камериер; а когато Чирило, Мантоне и Николино се върнаха, републиканският офицер беше вече преоблечен като елегантен цивилен; защото Николино Карачоло и брат му херцог Ди Рока Романа даваха тон на модата в Неапол.

Когато излезлите се завърнаха, нашият герой ги посрещна на безукорен италиански: