Сан Феличе

— Толкова по-добре! — продължи князът. — Защото разчитам да ме заместиш при него. Разбираш, че желая то да има независимо състояние. Ето на твое име един чек за петдесет хиляди дуката. Тази сума, вложена както намериш за добре, ще се удвои за петнадесетина години само от лихвите. Ти ще харчиш от личните си средства за издръжката и възпитанието й, а когато тя достигне пълнолетие или се омъжи, ще си удържиш разходите.

— Караманико!

— Извинявай, приятелю — усмихна се князът, — аз ти искам услугата, аз трябва да поставя условията.

Сан Феличе наведе глава.

— Нима ме обичаш по-малко, отколкото предполагах? — промълви той.

— Не, приятелю — продължи Караманико. — Ти си не само този, когото най-много обичам, но и човекът, когото най-много уважавам, а доказателство е фактът, че ти оставям единствената част от сърцето си, останала чиста и неразбита.

— Приятелю — каза някак колебливо ученият, — бих желал да ти поискам едно благоволение и ако искането ми не ти бъде неприятно, ще съм щастлив да го изпълниш.

— Какво е то?

— Аз живея сам, без семейство, почти без приятели; не скучая никога, защото не е възможно човек да скучае, когато пред очите му е разтворена великата книга на природата. Обичам всичко на света — стръкчето трева, превито сутрин под капка роса като под прекалено тежко бреме, светулките, които търсех, когато ти дойде, обичам златокрилия бръмбар, отразяващ слънцето, пчелите, които строят град, мравките, които си организират република; но нито едно от тия неща не обичам повече от другите, а мене никое от тях не ме обича. Ако ми позволиш да взема дъщеря ти при себе си, чувствам, че ще я обичам повече от всичко друго, а може би и тя, като разбере колко много я обичам, ще ме обикне мъничко. Въздухът на Паузилипе е прекрасен, изгледът от прозорците ми е великолепен, тя ще има просторна градина, за да гони пеперуди, да бере цветя, да къса портокали. Ще израсне стройна като тази палма, ще бъде красива и силна като нея. Кажи, приятелю, съгласен ли си детето да живее у мене?

Караманико го погледна просълзен и кимна леко в знак на съгласие.

— Освен това — продължи Сан Феличе, като мислеше, че не е убедил още приятеля си, — освен това един учен няма никаква работа, така че аз ще се заема с възпитанието й, ще я науча да чете и да пише на английски и на френски. Имай предвид, че аз зная доста неща и съм по-образован, отколкото се предполага. Научните занимания ме забавляват, само че ми е досадно да разговарям за наука. Всички тия неаполски библиотечни плъхове, академици от Херкуланум, археолози, заети с разкопки в Помпей, не ме разбират и разправят, че съм невежа, защото не си служа с гръмки думи, а говоря простичко за природата и бога. Но това не е вярно, Караманико: аз зная поне колкото тях, може би дори повече от тях, давам ти честната си дума… Защо не ми отговаряш, приятелю?

— Защото те слушам, Сан Феличе, слушам те и ти се възхищавам. Ти си истински човек. Божи избраник. Да, ти ще вземеш дъщеря ми, ще вземеш детето ми. То ще те обикне. Само че ще му говориш всеки ден за мене и ще се погрижиш след тебе да обича най-много мене.

— Колко си добър! — извика рицарят, като изтриваше сълзите си. — Ти каза, че то е в Портичи, нали? Как ще позная къщата? Как се казва детето? Надявам се, че си й дал хубаво име?

— Приятелю — отговори князът, — ето името и адреса на жената, която го гледа, а заедно с адреса и нареждане до жената да те смята в мое отсъствие за истински баща на детето… Сбогом, Сан Феличе — каза князът и стана, — гордей се, приятелю. Ти ми даде единственото щастие, единствената радост и утеха, на които ми беше позволено все още да се надявам.

Двамата приятели се прегърнаха като деца, разплакали като жени.

На другия ден княз Караманико замина за Лондон, а малката Луиза Молина се премести с гувернантката си в дома с палмата.

XIV ЛУИЗА МОЛИНА

В утрото, когато малката Луиза Молина трябваше да напусне Портичи, рицарят Сан Феличе, който не искаше да повери никому една толкова важна грижа, тръгна да обикаля магазините за играчки по улица Толедо, като направи цяла колекция от бели овце, кукли, които ходеха сами, палячовци, които се премятаха, така че хората, които знаеха доколко тези неща са излишни за самия него, биха предположили, че достойният учен е бил натоварен от някой чуждестранен княз да накупи за децата му пълна колекция от неаполитански играчки. Но биха се заблудили: необичайните покупки се правеха само за развлечение на малката Луиза Молина.

След това дойде ред за наредбата. За новите обитатели бе отредена най-хубавата стая в жилището, с прозорци към пристанището и към градината. До леглото за гувернантката бе поставено едно от прекрасните месингови легла, работени в Неапол, а една конопиера, направена пред очите и по указанията на учения рицар, с геометрично пресметнати мерки, за да се изиграят и най-хитрите нападения на обсадителите, бе закачена за подпорките на леглото — прозрачна тента за опазване на детето от ухапвания на комари.