Сан Феличе

Наредено бе на един от ония овчари, които развеждат из неаполските улици стада кози и се качват заедно с тях понякога до петия етаж на сградите, да се спира всяка сутрин пред къщата. Избраха от стадото една бяла коза, най-хубавата от всички, която щеше да дава мляко за малката Луиза, и веднага я нарекоха с митологичното име Амалтея88.

След като реши, че е взел всички мерки за забавлението, удобствата и храната на детето, рицарят изпрати да му докарат голяма, удобна кола и замина за Портичи.

Преместването мина без каквито и да е неприятности и три часа след тръгването на Сан Феличе за Портичи малката Луиза, настанена вече в новото си жилище с радостта, изпитвана от всички деца при промяна на обстановката, обличаше и събличаше една кукла, голяма колкото самата нея, с толкова много и разнообразни дрехи, колкото имаше Ла Мадона дел Весковато89.

В течение на много седмици и дори на много месеци рицарят забрави всички чудеса на природата и се занимаваше само с това, което беше пред очите му; какво е наистина една подала се пъпка, един разцъфнал цвят или един зреещ плод пред развиващия се млад мозък, който ражда всеки ден някоя нова мисъл и си изяснява вчерашната? Това развитие на детския ум, свързано с развитието на органите, будеше у рицаря известни съмнения за безсмъртната душа, зависима от развитието на органите, както цветът и плодът на дървото зависят от неговия сок; защото тази душа, която сме видели, така да се каже, как се ражда, израства, получава всичките си качества в юношеските години, използва ги в зрялата възраст, започва постепенно и неусетно, но все пак явно да ги губи, когато органите загрубеят и се атрофират от старостта, както цветята губят уханието и плодовете сочността си, щом сокът започне да пресъхва; но и рицарят Сан Феличе като всички големи умове си беше все пак малко пантеист и дори пантеистичен психолог като признаваше Бога за всемирна душа на света, той смяташе, че отделната душа с излишна; съжаляваше все пак за нея, както съжаляваше, че няма крила като птица; но не се сърдеше на природата, загдето е лишила човека от този небесен дар.

Принуден да се откаже от идеята за непрекъснатостта на живота, той прибягваше към превращенията му. Египтяните са поставяли в гробниците на своите любими покойници свещен бръмбар. Защо? Защото свещеният бръмбар, като гъсеницата, три пъти умира и три пъти се ражда отново.

Нима Господ в своята безкрайна добрина е направил за човека по-малко, отколкото за насекомото? Така е мислил народът, чиито многобройни гробници са запазили до наши дни индивиди, обвити в свещени пелени.

И рицарят Сан Феличе си задаваше въпроса, който си задавам аз и който вие сигурно сте си задавали: дали гъсеницата си припомня яйцето и какавидата — гъсеницата, дали пеперудата си припомня какавидата и най-после, за да затворим кръга на превращенията, дали яйцето си припомня за пеперудата?

Уви! Малко е вероятно: Бог не е пожелал да надари човека с такава памет, както не я е дал и на животните; защото ако би си припомнял какво е бил, преди да се роди, човек би бил безсмъртен.

Докато рицарят се отдаваше на такива размишления, Луиза растеше. Научи се неусетно да чете и да пише, задаваше въпросите си на френски или английски, защото рицарят бе заявил, че ще й отговаря само ако го запитва на един от двата езика; а тъй като беше много любопитна и постоянно го разпитваше, малката Луиза се научи скоро не само да пита, но и да отговаря на френски и английски.

Все така неусетно тя научи още много неща: по астрономия, колкото е потребно за една жена, например, че луната обича особено много Неаполитанския залив, защото — по-щастлива от гъсеницата, свещения бръмбар и човека — си припомня, че е била някога дъщеря на Юпитер и Латона, родила се е на плаващ остров, наричала се е Фебея, влюбила се е в Ендимион и кокетка като всяка жена, не намирала по цялата земя по-бистро огледало от Неаполитанския залив.

Малката Луиза наричаше луната небесен светилник и много се занимаваше с нея особено при пълнолуние, когато искаше да види човешкото лице, или при нащърбяването й, когато питаше дали на небето има плъхове и дали те са я отхапали, както из-гризват сиренето на земята.