Сан Феличе

Възхитен, че му се отдава случай да направи научен опит пред дете и в желанието си този опит да бъде ясен и разбираем, рицарят Сан Феличе изработи голям макет на нашата планетна система; така показа на Луиза луната, четиридесет и девет пъти по-малка от земята, около която правеше за една минута своята обиколка от двадесет и седем дни, седем часа и четиридесет и три минути, като се въртеше в същото време и около своята ос, показваше й как при тази обиколка луната последователно се приближава и отдалечава от нас, при което най-отдалечената точка от орбитата й, когато тя се намира на деветдесет и една хиляди четиристотин и осемнадесет мили от земното кълбо, се нарича апогей, а най-близката точка на орбитата й се нарича перигей и е само на осемдесет хиляди и шестдесет и седем мили. Обяснявате й, че и луната като земята свети само защото отразява слънчевите лъчи, затова ние виждаме частта, осветена от слънцето, но не и другата страна, върху която пада сянката от земята: затова именно виждаме лупата в различни фази; обясняваше й, че лицето, което тя така настойчиво искате да види при пълнолуние, не беше нищо друго освен неравности на лунната повърхност, хлътнали долини, където цари мрак, или изпъкнали планини, отразили светлината; показваше й дори върху голяма карта на нашия спътник, току-що изработена в неаполската обсерватория, че така наречената брадичка на луната е вулкан, изхвърлял преди хиляди години огнени езици като Везувий и угаснал, както и Везувий ще угасне някой ден. Детето не разбирате всичко при първото разяснение; но постоянстваше и при второто и третото започваше да разбира.

Една сутрин, когато бяха купили силикат, за да лъскат месинговото й креватче, Луиза видя, че рицарят разглежда много внимателно под микроскоп червеникавия прах; тя се приближи на пръсти до него и попита:

— Какво гледаш, мили приятелю Сан Феличе?

— А като си помисля — каза рицарят, сякаш говореше на себе си, макар че отговаряте на Луиза, — като си помисля, че са потребни сто осемдесет и седем милиона такива инфузории, за да се образува едно зърно!

— Сто осемдесет и седем милиона какво? — попита девойчето.

Този път обяснението беше сложно; рицарят взе детето на коленете си и му каза:

— Земята, милинка Луиза, не е била всякога такава, каквато е днес — покрита с трева, с цветя, засенчвала от нарове, портокали и олеандри. Преди да я населят хората и животните, които виждаш, тя е била покрита най-напред с вода, след това с огромни папрати, после c исполински палми. Както къщите не са поникнали сами, а трябва да ги построи човек, така и Бог, великият творец на световете с трябвало да построи земята. И както хората строят сградите с камъни, вар, хоросан, пясък и керемиди, така и Бог е изградил земята от различни съставни части; една от тях се състои от невидими животинчета с черупки като на миди или констенурка. Те са дали веществото за огромните планински вериги в Перу, наричани Кордилери, Апенините в Средна Италия, чиито последни върхове виждаш оттук, са образувани също от такива останки, а неосезаеми частици от люспите им излъскват медта.

И той посочи леглото, което прислужникът лъскаше в този момент.

Друг път, като видя прекрасното коралово дръвче, донесено на рицаря от един рибар от Tope дел Греко, детето запита защо коралът има клони, а няма листа.

Рицарят обясни, че коралът не е растение, както изглежда, а е животинска съставка. И учуди малката, като й разказа как хиляди кактусови полипи образуват с изтръгваната от вълните скална вар, която ги подхранва, най-напред тия саморасли клони, които рибите смучат или пасат; а след като постепенно се втвърдят, те добиват прекрасния яркочервен цвят, с който поетите сравняват женските устни: каза й, че едно животинче от рода на морските звезди, което обеща да и покаже под микроскопа, изпълва празнините между звездовидните и обикновените корали и образува цял плочник около Сицилия, а други животинчета, наречени морски органи90, образуват в Океания острови с тридесет мили окръжност и ги свързват с рифове, които един ден ще станат препятствие за флотите и ще пречат на мореплаването.

От това, което казахме, читателят може да си състави представа за образованието, което малката Луиза Моли на получи от своя неуморим и учен възпитател; така тя получаваше пригодени към последователното развитие на ума й, ясни и точни обяснения за всички обясними явления и в съзнанието й не останаха смътни, тъмни познания, които вълнуват въображението на юношите и девойките.

Както Сан Феличе обеща на приятеля си, тя израсна здрава и с тройна кат о палмата, под която обикновено се даваха уроците.

Рицарят Сан Феличе беше в редовна преписка с княз Караманико; два пъти месечно той му пращаше известния за Луиза, която добавяте всякога по няколко думи за баща си в писмата на споя настойник.