Сан Феличе

Настъпи минутно мълчание, през което звънчето все повече се приближаваше.

— Значи — обърна се полицаят към Чирило — свършено е с мене, нали? Няма защо да мисля вече за тоя свят?

— Вие доказахте, че сте мъж, и аз ще ви говоря като на мъж: имате време, колкото да се помирите с бога, нищо повече.

— Амин! — отговори полицаят. — А сега една последна лъжица от вашето лекарство, за да имам сила да се държа докрай, защото съм съвсем отпаднал.

Чирило изпълни желанието на ранения.

— Стиснете ми здраво ръката. Чирило я стисна.

— По-силно — каза полицаят. — Не усещам нищо.

Чирило стисна с все сила вече парализираната ръка на умиращия.

— Прекръстете ме сега. Бог ми е свидетел, че бих желал да се прекръстя сам, но не мога.

Чирило го прекръсти, а раненият изрече с все по-заглъхващ глас думите: В името на Отца, и Сина, и Светия Дух, амин!

В тоя миг свещеникът се показа на вратата, воден от детето, което бе отишло да го повика; вляво от него носеха кръст, вдясно светена вода, а сам той носеше причастието.

При появата му всички коленичиха.

— Тук ли ме викат? — запита той.

— Да, отец — каза умиращият. — Един клет грешник предава Богу душата си, ако, разбира се, я има, и желае да му помогнете с молитвите си при това тежко дело, като не смее да ви помоли и за благословение, защото се смята недостоен за него.

— Моето благословение е за всички, чадо — отговори свещеникът, — и колкото повече човек е съгрешил, толкова повече има нужда от него.

Той доближи един стол до възглавието на леглото и седна, взел в две ръце потира и навел ухо към устата на умиращия.

Чирило вече нямаше работа при този човек, чиито последни минути бе облекчил физически, доколкото му беше възможно; лекарят бе приключил делото си, сега беше ред на свещеника да започне своето; и Чирило се измъкна от къщата, като бързаше да отиде на местопроизшествието, за да се увери дали полицаят му бе казал истината за съдбата на Салвато Палмиери.

Знаем местността. По палмата, която полюшваше красивата си корона над портокаловите и лимоновите дръвчета, Чирило позна къщата на рицаря Сан Феличе.

Полицаят му бе определил точно мястото. Чирило отиде право към градинската вратичка, където агентът бе видял или му се бе сторило, че вижда да изчезва раненият; като се наведе до вратичката, лекарят наистина сякаш забеляза следи от кръв.

Но дали черното петно беше от кръв или просто от влага? Чирило бе оставил носната си кърпа на жената, която изми раната на полицая; затова свали връзката си, намокри я на Лъвовата чешма, после се върна и потърка с нея онова място на дървото, което изглеждаше по-тъмно от останалото.

На няколко стъпки от него, към двореца на кралица Джована, един фенер светеше пред икона на Светата Дева. Чирило се качи на крайпътен камък и приближи батистата към светлината. Петното беше несъмнено от кръв.

— Салвато Палмиери е там — каза си той, като протегна ръка към къщата на рицаря Сан Феличе, — но дали е мъртъв или жив? Още днес ще узная.

Мина през площада и отново покрай къщата, където бяха внесли полицая. Погледна вътре. Раненият току-що бе издъхнал, дон Микеланджело Чиконе се молеше до леглото.

Когато Доменико Чирило влизаше в дома си, камбанарията на черквата Пие ди Грота удари три часа.

XXII ДЪРЖАВНИЯТ СЪВЕТ

Освен съвещанията в покоите на кралицата, в тъмната стая, където въведохме нашите читатели — съвещания, които можеха с право да се сметнат за заседания на инквизицията, в двореца всяка седмица ставаха по четири обикновени съвета; в понеделник, сряда, четвъртък и петък.

Лицата, присъстващи на държавния съвет, бяха:

кралят, ако е принуден от важността на въпросите;

кралицата, чието право да присъства вече обяснихме;

генерал-капитан Джон Ектън, министър-председател;

княз Ди Кастел-Чикала, министър на външните работи, флотата, търговията, доносник и съдия в свободното си време;

бригадният генерал Джанбатиста Ариола, министър на войната, умен и сравнително честен човек;

маркиз Саверно Симонети, министър на правосъдието и помилванията;

маркиз Фернандо Корадино, министър на вероизповеданията и на финансите, който би бил най-посредствен от всички, ако в съвета не участваше още по-посредственият Саверио Симонети.

При много важни случаи към тези господа се присъединяваха маркиз Де ла Самбука, княз Карини, херцог Ди Сан Николо, маркиз Балтазар Чито, маркиз Дел Гало и генералите Пинятели, Коли и Паризи.

Противно на краля, който присъстваше веднъж на десет съвета, кралицата не пропускаше нито един; вярно е, че тя изглеждаше често пъти само като обикновена зрителка при разискванията, стоеше настрана от масата, в някой ъгъл или до прозорец заедно с любимката си Ема Лайона, която водеше в заседателната зала като своя вещ, като част от задължителната си свита, която привидно нямаше по-голямо значение от това на Юпитер, любимото куче на Фердинанд.