Сан Феличе

— Ей Богу, излезе му сметката — каза кралят, като завърши пресмятането, щом Ариола приключи изброяването. — Имам значи шестдесет и пет хиляди войници.

— И всички екипирани наново, по австрийски.

— В бели дрехи ли?

— Да, господарю, вместо в зелени.

— Ех, драги Ариола — извика със смешна загриженост кралят, — и в бяло да са облечени, и в зелено, все ще бягат, не бой се…

— Доста печално мнение имате за поданиците си, ваше величество — обади се кралицата.

— Печално мнение ли, мадам? Напротив, аз смятам поданиците си за много умни, прекалено умни дори — затова се съмнявам, че ще отидат да мрат за неща, които не ги засягат. Ариола ни каза, че има шестдесет и пет хиляди души. От тия шестдесет и пет хиляди петнадесет хиляди са наистина стари бойци, но тези стари бойци никога не са запалвали фитил на пушка, нито са чували свистене на куршум. Те ще избягат може би при втория изстрел. Останалите петдесет хиляди са войници отпреди шест седмици или един месец. И как са били събрани тия петдесет хиляди? Да не мислите, господа че не обръщам внимание на нищо, защото, докато вие разисквате, си приказвам с Юпитер, който е едно много умно животно? Напротив, не пропускам нито дума от това, което говорите, само ви оставям да си приказвате. Ако ви противореча, бих бил принуден да ви докажа, че умея да управлявам по-добре от вас, а управляването не е толкова привлекателно за мене, та да се изложа на опасност да се скарам заради него с кралицата, за която то е много привлекателно. И така, вие не сте свикали тези войници нито по силата на някакъв закон, нито по жребий. Не, вие сте ги събрали насила по селата, изтръгнали сте ги насила от семействата им, и то според хрумването на вашите интенданти и помощиик-интенданти. Всяка община ви е дала по осем души на хиляда. Но искате ли да ви кажа как е станало това? Определени са най-напред най-богатите, те са платили откуп и не са постъпили във войската. Тогава са определили средно богатите, но тъй като и те могат да плащат, са отишли колкото и първите. Така от богати към по-бедни и по-бедни, след като са събрали три-четири налога, за които, драги Корадино, макар да си министър на финансите, са се погрижили да не ти кажат, са стигнали до ония, които нямат нито пара, за да се откупят. Е, те вече е трябвало, разбира се, да заминат. По този начин всеки от тях представлява една жива неправда, едно явно грабителство. Никакво законно основание не го задължава да служи, никаква нравствена връзка не го задържа под знамената, държи го само страхът от наказание — нищо повече! И вие искате тия хора да мрат, за да поддържат несправедливи министри, алчни интенданти, грабливи помощник-интенданти, а над всички тях един крал, кой го ходи на лов, на риболов, забавлява се и се занимава със своите поданици само колкото да мине с ловджийските си кучета през нивите и да изтъпче житата им? Щяха да са много глупави! Ако бях войник на служба при такъв крал като мене, щях да дезертирам още в първия ден и щях да стана разбойник — разбойниците поне се бият и мрат само за себе си.

— Принуден съм да призная, господарю, че в това, което казвате, има много истина — каза министърът на войната.

— То се знае! — продължи кралят. — Аз говоря всякога истината, щом нямам основание да лъжа, разбира се. Да видим сега! Приемам, че имаш шестдесет и пет хиляди души, готови да воюват, облечени в нови униформи, с австрийска екипировка, с пушка на рамо, със сабя на кръста, с раница на гърба. Кого поставяш начело, Ариола? Себе си ли?

— Господарю — отговори Ариола, — аз не мога да бъда едновременно министър на войната и главнокомандващ.

— И предпочиташ да останеш министър на войната. Разбирам те.

— Господарю!

— Казах, че те разбирам. Свършихме с първия. А на тебе, Пинятели, удобно ли ще ти бъде да станеш главнокомандващ на тия шестдесет и пет хиляди войници на Ариола?

— Господарю — отговори този, към когото се бе отнесъл кралят, — признавам, че не бих посмял да поема подобна отговорност.

— Свършихме и с втория. А ти, Коли? — продължи кралят.

— Нито аз, господарю.

— Ти, Паризи?

— Господарю, аз съм само бригаден генерал.

— Да, всички сте съгласни да командвате бригада, дори дивизия, но да изготвите план за военни действия, да извършите стратегически комбинации, да се сражавате и да победите опитен неприятел — нито един от вас няма да поеме такова задължение!

— Излишно е ваше величество да се грижи за главнокомандващ — намеси се кралицата. — Главнокомандващият е налице.

— Я гледай! — каза Фердинанд. — Надявам се, че не е в моето кралство?

— Не, ваше величество, бъдете спокоен — отговори кралицата. — Аз поисках от племенника си човек, чието бойно име ще направи впечатление на противника и ще задоволи изискванията на приятелите ни.

— И този човек се нарича? — запита кралят.

— Барон Карл Мак… имате ли някакви възражения срещу него?

— Имам да кажа — отвърна кралят, — че се остави французите да го бият, но тъй като такова нещастие сполетя всички генерали на императора, включително неговия чичо и ваш брат принц Карл, все ми е едно дали ще бъде Мак или някой друг.