Сан Феличе

— Да, господарю. Негово величество ми оказа това благоволение.

— Вие ще се заемете веднага с този въпрос, нали, генерале? Защото признавам, че очаквам с нетърпение да ми съобщите плана си.

— Той е готов — отговори Мак с тона на човек, напълно доволен от себе си.

— О-о! — каза Фердинанд, като си възвърна доброто настроение както винаги, когато имаше с кого да се подиграва. — Чухте ли, господа? Още преди гражданинът Гара да ни бе обявил война от името на безчестната френска република, тази безчестна френска република е била вече разбита благодарение гениалността на нашия главнокомандващ. Ние сме наистина под закрилата на Бога и на Сан Дженайо. Благодаря, драги генерале, благодаря.

Зарадван от похвалата, която прие буквално, Мак се поклони на краля.

— Колко жалко — извика Фердинанд, — че нямаме тук карта на нашите владения и на римската държава, за да проследим по нея военните действия на генерала. Казват, че гражданинът Бонапарт имал в кабинета си на улица Шантрен в Париж голяма карта, по която определял предварително на своите секретари и адютанти пунктовете, където ще разбие австрийските генерали. Баронът щеше да ни посочи предварително местата, където ще разбие френските генерали. Ти ще поръчаш за министерството на войната и ще оставиш на разположение на барон Мак една карта като тази на гражданина Бонапарт, чуваш ли, Ариола?

— Излишно е да си давате такъв труд, господарю. Аз имам превъзходна карта.

— Толкова добра, колкото онази на гражданина Бонапарт ли? — запита кралят.

— Така мисля — каза самодоволно Мак.

— И къде е тя, генерале? — продължи кралят. — Къде е? Умирам от желание да видя карта, по която неприятелят е предварително бит.

Мак заповяда на лакея да му донесе папката, останала в съседната стая.

Кралицата, която познаваше своя августейши съпруг и не можеше да бъде излъгана от престорените любезности, отправяни от краля към нейното протеже, страхувайки се освен това да не би баронът да забележи, че служи за прицел на хапливото настроение на Фердинанд, възрази, че сега не е време може би да се занимават с тази подробност; но Мак не желаеше да пропусне случая да блесне пред трима-четирима генерали със своите познания по стратегия, поклони се в знак на почтителна настойчивост и кралицата отстъпи.

Лакеят донесе голяма папка, върху която бяха отпечатани със злато от едната страна австрийският герб, от другата — името и званията на генерал Мак. Той извади от папката голяма карта на римските владения и границите им и я разтвори върху заседателната маса.

— Внимавайте, министре на войната! Внимавайте, генерали! — каза кралят. — Да не пропуснем нито дума от това, което ще ни каже баронът. Говорете, бароне, слушаме ви.

Офицерите се приближиха към масата с явно любопитство; барон Мак имаше — по онова време, както и по-късно, никой не разбра защо — славата на един от първите световни стратези.

Кралицата, напротив, като не желаеше да участва в това, което смятате за мистификация от страна на краля, се отдалечи.

— Как, ваше величество? — попита кралят. — Вие се отдалечавате тъкмо когато баронът ще благоволи да ни каже къде ще разбие омразните вам републиканци?

— Аз не разбирам нищо от стратегия, господарю — отговори кисело кралицата. — А може би — продължи тя, като посочи с ръка кардинал Руфо — бих заела мястото на човек, който разбира.

Тя се приближи до един прозорец и започна да чука с пръсти по стъклото. В същия миг като по даден сигнал се чу втори звук от рог, само че този път се възвестяваше не началото на лова, а появата на дивеча. Кралят се спря, сякаш нозете му се вкопаха изведнъж в мозаичния паркет на стаята; лицето му се разстрои, гневно изражение смени доскорошната насмешлива маска.

— Какво става всъщност? — каза той. — Или тези хора са идиоти, или са решили да ме подлудят. Тъкмо е време за лов на елени или глигани, когато сме на лов за републиканци.

Той се втурна за втори път към прозореца и го отвори още по-ядосан, отколкото първия път.

— Ще млъкнеш ли най-после, скот със скот! — изкрещя той. — Не зная защо още не съм слязъл да те удуша собственоръчно.

— О, господарю — обади се Мак, — това би било голяма чест за този селяк.

— Така ли мислите, бароне? — отговори кралят, като си възвърна доброто настроение. — Да го оставим тогава да си живее и да се заемем само с изтребването на французите. Дайте да видим сега вашия план, генерале.

И той затвори прозореца много по-спокойно, отколкото можеше да се очаква при крайното раздразнение, предизвикано от призива на ловния рог, от което за щастие и като по чудо го бе изтръгнало баналното ласкателство на генерал Мак.

— Погледнете, господа — започна Мак с тона на учител пред ученици: — нашите шестдесет хиляди души са разпределени на четири-пет пункта по линията от Гаета до Аквила.

— Вие знаете, че имаме шестдесет и пет хиляди души — каза кралят, — така че не се стеснявайте.