Сан Феличе

Кралицата прехапа устни при тази безмилостна подигравка на човек, който стигаше в цинизма си дотам, да се подиграва и със себе си, ако няма с кого другиго, и запита, докато ставаше:

— Приемате значи барон Карл Мак за главнокомандващ на армията ви?

— Напълно — отговори кралят.

— В такъв случай ще позволите…

Тя тръгна към вратата; кралят я проследи с поглед, без да може да отгатне какво е намислила да прави, когато един ловен рог, надуван от здрави устни и дробове даде сигнал за лов в двора, накъдето гледаха прозорците на съвещателната зала; и то с такава сила, че стъклата потрепераха, а министрите и съветниците, които не разбраха нищо от неочакваната музика, се спогледаха учудено.

След това всички погледи се насочиха към краля, за да му поискат сякаш обяснение за това ловно нахлуване.

Но кралят изглеждаше толкова изненадан, колкото и другите, а Юпитер — колкото и кралят.

Фердинанд се ослуша, сякаш не вярваше на ушите си.

После каза:

— Какво прави този хубостник? Той знае, че ловът е отменен — защо дава първия сигнал?

Псарят продължаваше да надува бясно рога.

Кралят стана крайно неспокоен; явно беше, че в душата му се води страшна борба.

Отиде до прозореца, отвори го и извика:

— Ще млъкнеш ли, глупако!

Затвори сърдито прозореца, върна се, последван от Юпитер, и седна отново в креслото си.

Докато той отиде до прозореца и се върна, в залата се бе появила нова личност, водена от кралицата; когато кралят разговаряше със своя писар, тя бе отворила вратата между съвещателната зала и своите покои и бе въвела оттам новото лице.

Всички погледнаха учудено непознатия, кралят — не по-малко изненадан от другите.

XXIII ГЕНЕРАЛ БАРОН КАРЛ МАК

Човекът, предизвикал общото учудване, беше четиридесет и пет-шест годишен мъж, висок, рус, блед, в австрийска униформа, с генералски отлики, между другите ордени с медала и кордона на Мария-Терезия и Сан Дженайо.

— Господарю — започна кралицата, — имам чест да представя на ваше величество барон Карл Мак, когото току-що назначихте за главнокомандващ на вашите войски.

— О, генерале — каза кралят, като погледна някак учудено ордена Сан Дженайо, защото не си спомняше да му го бе давал, — много се радвам да се запозная с вас.

И размени с Руфо поглед, който значеше: „Внимание“.

Мак се поклони дълбоко и сигурно се готвеше да отговори на кралската любезност, когато кралицата го изпревари:

— Господарю — намеси се тя, — аз сметнах, че няма защо да чакаме пристигането на барона в Неапол, за да му дадем израз на почитта, която имате към него, затова натоварих вашия посланик във Виена да му предаде преди заминаването знаците на вашия орден Сан Дженайо.

— А пък аз, господарю — каза баронът с твърде театрален и следователно неискрен възторг, — изпълнен с признателност за благоволението на ваше величество, идвам със светкавична бързина да ви заявя: господарю, тази сабя е на вашите заповеди.

Мак изтегли сабята от ножницата й, а кралят отдръпна креслото си. И той като Джеймс I не обичаше вида на желязото. Мак продължи:

— Тази сабя е на вашите заповеди и на заповедите на нейно величество кралицата. Тя ще бъде прибрана спокойно в ножницата само когато събори безчестната френска република, отрицание на човечността и позор за Европа. Приемате ли клетвата ми, господарю? — продължи Мак, като размаха величествено сабята си.

Малко склонен към драматични жестове, Фердинанд прецени веднага с възхитителния си здрав разум смешното самохвалство в постъпката на генерал Мак и с лукаво подигравателна усмивка промълви на неаполитанския си жаргон, уверен, че той е неразбираем за човек, който не е роден в подножието на Везувий, само една-единствена дума.

— Ceuza!

Бихме желали да преведем това възклицание, изхвръкнало от устата на крал Фердинанд; но за жалост то няма равнозначно на френски. Ще се задоволим да кажем, че е нещо средно между „самохвалко“ и „глупак“.

Мак, който действително не бе разбрал и очакваше със сабя в ръка кралят да приеме клетвата му, се обърна към кралицата:

— Струва ми се — каза той, — че негово величество ми оказа честта да ми заговори.

— Негово величество — отговори кралицата, без да се смути — ви изказа, генерале, своята признателност с една-единствена изразителна дума.

Мак се поклони и прибра тържествено сабята си в ножницата, при което лицето на краля запази своето изражение на насмешливо добродушие.

— А сега — каза той, поел по любимото си подигравателно нанадолнище — надявам се, че моят скъп племенник, като ми изпраща един от най-добрите си генерали, за да съборим безчестната френска република, ми изпраща и боен план, изработен от дворцовия съвет.

Този въпрос, зададен с едно отлично изиграно простодушие, беше нова подигравка от страна на краля; защото дворцовият съвет бе изработил плановете за войната през 1796–97 година, по които австрийските генерали и самият ерцхерцог Карл бяха претърпели поражение.

— Не, господарю — отговори Мак, — аз поисках от негово величество императора, моя августейши господар, пълна свобода по този въпрос.

— И надявам се, че сте я получили? — запита кралят.