Сан Феличе

Кралицата се изчерви до уши; Мак загледа учудено краля. Министрите и съветниците, които знаеха безочливостта на краля, се усмихнаха; нищо, изхождащо от странната личност, именувана Фердипапд, не можеше да ги учуди.

— Възможно е все пак — продължи кралят — да се мамя и да съм храбър, без да подозирам. Ще видим.

След това се обърна към своите съветници, министри и генерали.

— Господа — каза той, — чухте ли бойния план на барона?

Всички потвърдиха с кимване.

— Одобрявате ли го, Ариола?

— Да, господарю — отговори министърът на войната.

— Одобряваш ли го, Пинятели?

— Да, господарю.

— А ти, Коли?

— Да, господарю.

— Ти, Паризи?

— Да, господарю.

Най-после, като се обърна към кардинала, който стоеше малко настрана през цялото време на съвещанието:

— А вие, Руфо? — запита Фердинанд.

Кардиналът не отговори.

Мак посрещаше всяко одобрение с усмивка; и погледна учудено този духовник, който не бързаше да одобри плана му пред другите присъствуващи.

— Може би — обади се кралицата — синьор кардиналът е изготвил друг, по-добър?

— Не, ваше величество — отвърна кардиналът, без да се смути, — защото не знаех, че войната е толкова близка, а пък и никой не ми е направил честта да поиска моето мнение.

— Ако ваше преосвещенство — каза насмешливо Мак — има да направи някакви възражения, аз съм готов да ги изслушам.

— Не бих се осмелил да изкажа мнението си без разрешението на ваше превъзходителство — отговори извънредно учтиво Руфо. — Но щом ваше превъзходителство ми разрешава…

— О, говорете, говорете, ваше високопреосвещенство — каза със смях Мак.

— Ако съм разбрал добре замислите на ваше превъзходителство — започна Руфо, — ваше превъзходителство си поставя следната цел в бойния план, който пи направи честта да изложи пред нас…

— Да видим целта ми — каза Мак, като сметна, че и той е намерил човек, с когото да се подиграва.

— Да, пека видим — обади се и Фердинанд, убеден предварително в победата на кардинала по простата причина, че кралицата го ненавиждате.

Кралицата тупна нетърпеливо с крак; кардиналът забеляза това движение, но не му обърна никакво внимание; знаеше лошите чувства на кралицата и твърде малко се вълнуваше от тях; затова продължи съвършено спокойно:

— Като разтяга фронта си, ваше превъзходителство се надява благодарение на голямото си числено превъзходство да зад-мине двата фланга на французите, да ги обгради, да тласне корпусите им едни върху други, да всее сред тях смут и тъй като пътят за отстъпление през Тоскана ще им бъде отрязан, да ги унищожи или да ги вземе в плен.

— Да бях ви обяснявал мисълта си, нямаше да я разберете по-добре, ваше високопреосвещенство — каза възхитено Мак. — Ще ги взема в плен от първия до последния и да не ми е името Карл Мак, ако някой французин се върне във Франция да занесе вест за своите другари. Имате ли някакво по-добро предложение?

— Ако ме бяха питали — отговори кардиналът, — бих предложил нещо друго.

— Какво бихте предложили?

— Бих предложил неаполитанската армия да се раздели само на три корпуса. Бих съсредоточил двадесет и пет до тридесет хиляди души между Чети и Терни. Бих изпратил дванадесет хиляди по виа Емилиана, за да се бият с лявото крило на французите, десет хиляди в Понтийските блата, да се сражават с дясното им крило. Най-после бих изпратил осем хиляди в Тоскана; и с едно върховно усилие, в което бих вложил цялата енергия, на която съм способен, бих се опитал да пробия неприятелския център, да нападна във фланг двете му крила и да им попреча да си помагат взаимно. През това време тосканският легион, съставен от всички бойци, които страната може да даде, би прекосил страната, за да се приближи към нас и да ни помогне според обстоятелствата. Това би позволило на младата и неопитна неаполитанска войска да действа с големи части и би й вдъхнало самоувереност. Ето — каза Руфо — какво бих предложил. Но аз съм само един жалък духовник, затова се прекланям пред опитността и гения на генерал Мак.

След тези думи кардиналът, който се бе приближил до масата, за да посочи върху картата предвижданите от него действия, се отдръпна назад, за да покаже, че изоставя разискването.

Генералите се спогледаха изненадано; очевидно беше, че Руфо дава отлично мнение. Като разпиляваше неаполитанската армия и я разделяше на много малки отряди, Мак излагаше тия части на опасността да бъдат разбити поотделно дори от малоброен неприятел. Руфо, напротив, предлагаше план, напълно защитен от подобна опасност.

Мак прехапа устни; чувстваше колко предложеният план превъзхожда неговия.

— Ваше високопреосвещенство — каза той, — кралят е псе още свободен да избира между вас и мене, между вашия план и моя. Може би всъщност — добави той, като се смееше само с крайчеца на устните си, — за да се води една така наречена свещена война Пиер Отшелника121 е по-подходящ от Годфроа Буйонски.

Кралят не знаеше какви хора са Пиер Отшелника и Годфроа Буйонски; но макар и да се надсмиваше на Мак, не желаеше да предизвика недоволството му.