Сан Феличе

— Чувате ли, господарко? — запита кралицата. — С осем хиляди души, пет оръдия и сто и осемдесет хиляди патрона, струва ми се, че няма защо да се страхуваме много от тази война.

— Продължавайте, преосвещенейши — каза кралят и потърка ръце.

— Да, продължавайте — намеси се и кралицата — и ще видите какво мисли самият френски генерал за своето положение.

„Обаче — продължи кардиналът — със средствата, които имам на свое разположение, е лесно да разберете, гражданино посланик, че не бих могъл да отблъсна едно враждебно нападение, а още по-малко да пренеса войната на неаполитанска територия…“

— Успокоихте ли се, господарю? — попита кралицата.

— Хм! — промълви кралят. — Да чуем докрай.

„Следователно най-настойчиво Ви препоръчвам, гражданино посланик, да поддържате, доколкото достойнството на Франция позволява, добро разбирателство между републиката и двора на Двете Сицилии и да укротите с всички възможни средства нетърпението на неаполитанските патриоти; всяко движение, настъпило, преди да изминат три месеца, тоест преди времето, което ми е необходимо, за да реорганизирам армията си, би било преждевременно и неизбежно ще завърши с неуспех.

Моят адютант, сигурен човек, с изпитана смелост, роден в държавата на неаполитанския крал, говори не само италиански, но и неаполитанското наречие; той е натоварен да Ви предаде това писмо и да се срещне с водачите на републиканската партия в Неапол. Изпратете го обратно колкото е възможно по-скоро с подробен отговор, в който ще ми изложите точно Вашето положение пред двора на Двете Сицилии.

Братски Ваш

Шанпионе

18 септември 1798“

— Е, добре, господарю — каза кралицата, — ако се бяхте успокоили само наполовина, ето кое трябва да ви успокои напълно.

— По един пункт да, мадам, но по друг — не.

— О, разбирам. Имате предвид републиканската партия, в чието съществуване толкова мъчно повярвахте. Е добре, ваше величество вижда, че тя не е само призрак — тя съществува, щом трябва да се укроти и щом самите якобинци дават такъв съвет.

— Но как, дявол да го вземе, можахте да се сдобиете с това писмо? — запита кралят, като го взе от ръцете на кардинала и започна да го разглежда с любопитство.

— Това е моя тайна, ваше величество — отговори кралицата, — и ще ми позволите да я запазя. Но аз прекъснах, струва ми се, негова светлост лорд Нелсън тъкмо когато той се готвеше да отговори на въпроса, който му зададохте.

— Аз казах, че през септември и октомври морето е бурно и ще ни трябват може би един месец или шест седмици, за да получим от Англия парите, от които имаме нужда, колкото е възможно по-скоро.

Искането на краля бе преведено на Нелсън.

— Господарю — отговори той, — тази възможност е предвидена и вашите банкери, господа Бейкър, баща и син, ще ви изплатят чрез своите месински представители чека от един милион лири стерлинги, написан от сър Уилям Хамилтън и подписан от мене. Ваше величество ще трябва само поради високия размер на сумата да ги уведоми предварително.

— Добре, добре — заяви кралят, — кажете на сър Уилям да напише чека, подпишете го, предайте ми го, а пък аз ще се разбера с двамата Бейкър.

Руфо прошепна нещо на ухото на краля.

Фердинанд кимна.

— Но моята добра съюзница Англия — каза той, — колкото и добра приятелка да е на кралството на двете Сицилии, не дава парите си току-така — познавам я аз. Какво иска срещу този милион лири стерлинги?

— Нещо съвсем просто, което не ощетява ни най-малко ваше величество.

— Какво?

— Англия иска само, когато флотът на негово величество английския крал, започнал блокадата на Малта, отнеме острова от французите, ваше величество да се откаже от правата си върху този остров, за да може негово величество английският крал, който няма в Средиземноморието други владения освен Гибралтар, да превърне Малта в почивен и снабдителен пункт за английските кораби.

— Добре! Ще я отстъпя лесно — Малта не е мое притежание, а на ордена.