Сан Феличе

— Ваше величество може да бъде спокоен по този въпрос — каза тя. — Французите не са в състояние да започнат война с вас.

— Междувременно ни я обявиха — възрази Фердинанд.

— Кой ни я обяви?

— Посланикът на републиката. Ей богу, човек би казал, че ви съобщавам новина.

Кралицата се усмихна презрително.

— Гражданинът Гара много избърза — каза тя. — Той щеше да почака още малко или изобщо нямаше да ни обяви война, ако бе узнал състоянието на генерал Шанпионе в Рим.

— А вие познавате това състояние по-добре, отколкото го е знаел самият посланик, така ли, мадам?

— Така мисля.

— Получавате съобщения от щаба на републиканския генерал?

— Не бих се доверявала на съобщения от чужденци, господарю.

— Тогава сведенията ви са от самия генерал Шанпионе?

— Именно! Ето писмото, което посланикът на републиката би получил тази сутрин, ако не бе избързал да замине снощи.

И кралицата извади от плика писмото, което нейният полицай Паскуале ди Симоне бе отнел предната вечер от Салвато Палмиери и бе предал на Каролина в тъмната стая; след това го подаде на краля.

Фердинанд го погледна бегло.

— Писмото е на френски — заяви той с тон, с който би казал: „Писмото е на еврейски.“

И го предаде на Руфо, защото само на него имаше доверие.

— Господин кардинал — каза той, — преведете ни това писмо на италиански.

Руфо взе писмото и сред най-дълбока тишина прочете следните редове:

„Гражданино посланик,

пристигнах само преди няколко дни в Рим, но смятам за свой дълг да Ви уведомя в какво състояние, се намира армията, която съм призван да командвам, за да можете по точните указания, които ще Ви дам, да определите поведението си към вероломния двор, който, подтикван от Англия, вечната наша неприятелка, очаква само удобен момент, за да ни обяви война…“

При последните думи кралицата и Нелсън се спогледаха усмихнато. Нелсън не разбираше нито френски, нито италиански; но писмото му беше по всяка вероятност предварително преведено на английски.

Руфо продължи, без да спира четенето поради този епизод:

„Преди всичко армията, която брои на книга тридесет и пет хиляди души, е в действителност само от осем хиляди, които нямат нито обуща, нито дрехи, нито храна, а от три месеца не са получили нито петак заплата. Тези осем хиляди души имат само сто и осемдесет хиляди патрона, което прави по петнадесет изстрела на човек. Нито един пункт няма запаси дори от барут и в Чивита Векия не можаха да дадат нито един изстрел срещу някакъв берберски кораб, дошъл да разузнава по крайбрежието…“

— Чувате ли, господарко? — запита кралицата.

— Да, чувам — отговори кралят. — Продължавайте, господин кардинале.

Кардиналът продължи:

„Имаме само пет оръдия и още пет на склад. Липсата на пушки е такава, че не можах да въоръжа две дружини доброволци, за да ги използвам срещу въстаниците, които ни обкръжават отвред…“

Кралицата погледна отново Мак и Нелсън.

„Крепостите ни не са в по-добро състояние от арсеналите; в нито една оръдията и снарядите не са от еднакъв калибър; в някои има оръдия, а няма снаряди; в други има снаряди, но няма оръдия. Това печално положение ми обяснява инструкциите на Директорията, които Ви предавам, за да се съобразявате с тях:

«Да се отблъсне с оръжие всяко враждебно нападение, насочено против римската република и да се пренесе войната на неаполитанска територия, но само ако неаполитанският крал приведе в действие своите отдавна оповестени намерения за нахлуване…»“