Сан Феличе

— Да, господарю, но след завземането на Малта орденът ще бъде разтурен — забеляза Нелсън.

— А щом бъде разтурен — побърза да каже Руфо, — Малта се връща към короната на Двете Сицилии, защото островът е бил даден от Карл Пети, в качеството му на Арагонски престолонаследник, на рицарите хоспиталиери, току-що изгонени от Родос в 1535 година от Сюлейман II. Но ако при нуждата от една база в Средиземно море Англия плати за Малта само двадесет и пет милиона франка, това не е никак скъпо за нея.

Щяха да започнат може би обсъждането на този въпрос, когато в двора се чу за трети път ловен сигнал със същото неочаквано и поразително действие като първите два. Кралицата размени с Мак и Нелсън поглед, сякаш искаше да им каже: „Бъдете спокойни, зная какво значи това.“ Но кралят не знаеше, изтича до прозореца и го отвори още преди края на сигнала. Рогът оповестяваше, че подгоненият елен е към края на силите си.

— Слушайте — извика разгневен той, — ще ми обясните ли най-после какво означават тези три нещастни сигнала?

— Означават, че ваше величество може да тръгне, щом пожелае — отговори лакеят отвън. — Ваше величество може да е сигурен, че не ще излезе напразно — глиганите са отбити от пътя им.

— Отбити ли? — повтори кралят. — Глиганите са отбити?

— Да, господарю, цяло стадо от петнадесет глигана.

— Петнадесет глигана! …Чувате ли, мадам — извика кралят, като се обърна към Каролина. — Петнадесет глигана! Чувате ли, господа? Петнадесет глигана! Чуваш ли, Юпитер? Петнадесет! Петнадесет! Петнадесет!

После се обърна отново към този, който свиреше с рога:

— А не знаеш ли, нещастнико — викна отчаяно той, — че днес няма лов?

Кралицата пристъпи към него.

— Защо да няма днес лов, господарю? — запита с очарователна усмивка тя.

— Защото, мадам, след писмото, което ми писахте нощес, аз го отложих.

И се обърна към Руфо, за да го посочи сякаш за свидетел, че заповедта е била дадена пред него.

— Възможно е, ваше величество, но аз — продължи кралицата — помислих колко ще ви огорчи лишаването от това удоволствие и като предположих, че съветът ще приключи рано и ще ви остави време за лов през част от деня, пресрещнах лакея и му казах, че се отменя само часа на тръгването — вместо девет ще бъде в единадесет. Часът е вече единадесет, съветът завърши, глиганите са отбити от пътя им, нищо не пречи на ваше величество да отиде на лов.

Докато кралицата говореше, лицето на краля все повече и повече се проясняваше.

— Ах, мила учителко! — припомняме си, че в мигове на приятелско отношение Фердинанд се обръщаше към Каролина с това име. — Ах, мила учителко! Вие заслужавате да заместите не само Ектън като министър-председател, но и херцог Дела Саландра като пръв кралски ловец. Правилно казахте: съветът приключи, вие имате и сухопътен, и морски главнокомандващ, ще имаме пет-шест милиона дуката, на които не разчитахме. Всичко, каквото направите, ще бъде направено добре; искам от вас само едно — да не тръгвате на война преди императора. Ей Богу, напълно съм склонен да воювам: изглежда, че наистина съм бил храбър… Довиждане, мила учителко! Довиждане, господа! Довиждане, Руфо!

— А Малта, господарю? — попита кардиналът.

— Да правят каквото искат с Малта. От двеста шестдесет и три години минавам без нея, ще мина и занапред. Една жалка скала, която става за лов само два пъти през годината, когато прелитат пъдпъдъците, където не расте дори ряпа, а всичко трябва да се внася от Сицилия! Нека вземат Малта и да ме отърват от якобинците, не им искам нищо друго… Петнадесет глигана! Дръж, Юпитер, дръж!

И кралят излезе, като подсвиркваше четвърти сигнал:

— Милорд — обърна се кралицата към Нелсън, — можете да пишете на вашето правителство, че за отстъпването на Малта на Англия не ще има никакви пречки от краля на Двете Сицилии.

После се обърна към министрите и съветниците.

— Господа, кралят ви благодари за добрите съвети, които му дадохте. Заседанието на съвета се прекратява.

И като се сбогува с общ поклон към всички, отправяйки насмешлив поглед към Руфо, тя се прибра в покоите си, последвана от Мак и Нелсън.

XXV ДОМАШНАТА ОБСТАНОВКА НА ЕДИН УЧЕН