Сан Феличе

— Какво приказвате, драга генерале! — извика той. — Лично аз намирам вашия план отличен, а видяхте какво е мнението и на присъстващите господа — всички го одобриха. Аз го одобрявам от начало до край и не желая да променя нито един преход в него. Ето ни армията. Ето пи главнокомандващ. Добре, много добре. Липсват ни само пари. Слушай, Корадино — продължи кралят, като се обърна към министъра на финансите. — Ариола ни представи хората си, ти ни покажи сега парите.

— Ех, господарю — отговори този, към когото кралят така ненадейно се обърна, — ваше величество знае много добре, че разходите по въоръжаването и обличането на войската окончателно изпразниха държавните каси…

— Лоша вест, Корадино, лоша вест. Постоянно чувам да се казва, че парите са жизненият нерв на войната. Чувате ли, мадам? Нямаме пари!

— Господарю — отговори кралицата, — и парите ще бъдат налице, както са налице войската и главнокомандващият. Засега вече имаме на разположение един милион лири стерлинги.

— Я гледай! — каза кралят. — А кой е алхимикът, притежаващ щастливата способност да фабрикува злато? Това е много интригуващо.

— Ще имам честта да ви го представя, господарю — заяви кралицата и тръгна към вратата, откъдето бе въвела вече генерал Мак.

— Дали ваша светлост — обърна се тя към някакво още невидимо лице — ще има добрината да потвърди пред краля това, което имах чест да му съобщя, именно че не ще му липсват пари, за да воюва с якобинците?

Всички погледи се насочиха към вратата, където Нелсън се появи сияещ, а зад него се губеше като райско видение сянката на Ема Лайона, току-що заплатила с една целувка предаността на Нелсън и паричната помощ на Англия.

XXIV ОСТРОВ МАЛТА

Появата на Нелсън в подобен момент беше знаменателна; злият гений на Франция идваше да присъства лично на съвета в Неапол и да подкрепи с всемогъщото си злато лъжите и предателството на Каролина.

Всички тук, освен генерал Мак, пристигнал, както казахме, през нощта, познаваха Нелсън; кралицата пристъпи към генерала, улови го за ръка, поведе бъдещия победител при Чивита Кастелана към победителя при Абукир и каза:

— Представям сухопътния герой на морския герой.

Нелсън не бе особено поласкан от комплимента; но беше в толкова добро настроение, че не се почувства засегнат от сравнението, при все че то беше изгодно само за съперника му; той се поклони учтиво на Мак, после се обърна към краля:

— Господарю, щастлив съм да съобщя на ваше величество и на неговите министри, че имам пълномощия от моето правителство да преговарям от името на Англия по всички въпроси, отнасящи се до войната с Франция.

Кралят се почувства попаднал в клопка; докато той бе спал, Каролина го бе вързала като Гъливер в страната на лилипути-те; оставаше му само да не прояви недоволството си; но той се опита все пак да се вкопчи за последното възражение, което му хрумна:

— Ваша светлост чу — каза той — за какво става дума, а нашият министър на финансите, като знаеше, че тук сме все приятели и между приятели няма тайни, ни призна откровено, че няма пари в касите; тогава аз заявих: без пари е невъзможно да се воюва.

— И ваше величество даде както винаги доказателство за голямата си мъдрост — отговори Нелсън. — Но ето за щастие пълномощията от министър Пит, които ми дават възможност да оправя това безпаричие.

И Нелсън сложи на заседателната маса пълномощието, което гласеше:

„При пристигането си в Неапол лорд Нелсън, Нил ски барон, е упълномощен да се споразумее със сър Уилям Хамилтън, наш посланик при двора на Двете Сицилии, за поддържане на височайшия ни съюзник във всички нужди, в които би го въвлякла една война с френската република.

У. Пит

Лондон, 7 септември 1798 година.“

Ектън преведе на краля тия няколко реда от Пит, а Фердинанд повика при себе си кардинала като опора срещу новопоявилия се съюзник на кралицата.

— И ваша светлост — запита кралят — може, както каза кралицата, да постави на наше разположение?…

— Един милион лири стерлинги — отговори Нелсън.

Фердинанд се обърна към Руфо, сякаш искаше да го запита колко прави един милион лири стерлинги.

Руфо отгатна въпроса.

— Около пет и половина милиона дуката — каза той.

— Хм! — промълви кралят.

— Тази сума — добави Нелсън — е само първоначална помощ, предназначена за сегашните нужди.

— Но докато вие съобщите на вашето правителство да ни изпрати сумата, докато то пи я изпрати, докато пай-после тя пристигне в Неапол, може да мине доста дълго време. Ние сме в есенното равноденствие и не ще бъде прекалено, ако предвидим месец и половина за отиване и връщане на кораба. През тия шест или дори четири седмици французите ще имат достатъчно време да дойдат в Неапол!

Нелсън се готвеше да отговори, но кралицата го изпревари: