Сан Феличе

— Имам нужда само от шестдесет хиляди, господарю — отговори Мак, — моите пресмятания са разчетени върху това число и дори ако ваше величество имаше сто хиляди души, не бих му поискал нито един барабанчик в повече. Аз разполагам впрочем с най-точни сведения за броя на французите: те имат едва десет хиляди души.

— Тогава — заяви кралят — ще бъдем шест срещу един. Това вече напълно ме успокоява. Във войната 96-а — 97-а войниците на моя племенник бяха само двама срещу един, когато бяха разбити от гражданина Бонапарт.

— Аз не участвах в тази война, господарю — отговори със самодоволна усмивка Мак.

— Вярно е — отговори съвсем простодушно кралят, — там бяха само Болио, Вурмзер, Алвинци и припц Карл.

— Господарю, господарю! — прошепна кралицата и подръпна Фердинанд за края на ловната куртка.

— Добре, не се бойте! — каза кралят. — Зная с кого имам работа и ще го чеша, докато сам си подава главата.

— И така — продължи Мак, — аз казах, че ядрото на нашата войска, около двадесет хиляди души, са в Сан Джермано, а останалите четиридесет хиляди са разположени по Тронто, в Сеса, Талиакоцо и Аквила. Десет хиляди души преминават Тронто и прогонват френския гарнизон от Асколи, завземат града и тръгват към Фермо по виа Емилиана. Четири хиляди души излизат от Аквила, завземат Риети и се насочват към Терми, пет-шест хиляди се спускат от Талиакоцо към Тиволи, за да пробягат Сабинската област; други осем хиляди тръгват от лагера в Сеса и проникват на римска територия по вия Апиа; още шест хиляди най-после заминават с кораби за Ливорно и отрязват пътя за отстъпление на французите, които се оттеглят през Перуджа.

— Които се оттеглят през Перуджа… Генерал Мак не ни казва точно, както прави гражданинът Бонапарт, къде ще разбие неприятеля, но ни казва откъде неприятелят ще се оттегли.

— Напротив — отвърна тържествуващо Мак, — казвам ви къде ще бия неприятеля.

— О, я да видим! — извика кралят, който се забавляваше изглежда толкова с тези военни разговори, колкото би се забавлявал и с лова.

— С ваше величество и с двадесет до двадесет и пет хиляди души аз тръгвам от Сан Джермано.

— Тръгвате от Сан Джермано с мене.

— По посока на Рим.

— Все с мене.

— Навлизам по Чеперанското и Фрозинонското шосе.

— Лоши пътища са, генерале! Познавам ги, колата ми се е обръщала там.

— Неприятелят изоставя Рим.

— Сигурен ли сте?

— Рим не е крепост, която може да се защитава.

— И какво ще прави неприятелят, като изостави Рим?

— Ще се оттегли към Чивита Кастелана, която е великолепна позиция.

— Аха! И вие го оставяте там, разбира се?

— Не, нападам го и го разбивам.

— Много добре. Но ако случайно не го разбиете?

— Господарю — отговори Мак, като сложи ръка на гърдите си и се поклони на краля, — когато имам честта да кажа на ваше величество, че ще го разбия, все едно, че съм го разбил.

— Тогава работата е наред — каза кралят.

— Има ли ваше величество някакви възражения срещу плана, който му изложих?

— Не, има само една точка, по която трябва да се съгласим.

— По коя, господарю?

— Вие казвате, според вашия боен план, че тръгвате от Сан Джермано с мене, така ли?

— Да, господарю.

— Следователно аз участвам във войната?

— Разбира се.

— За пръв път чувам тази новина, и то от вас. А какъв чин ми определяте в моята армия? Не съм нескромен, нали, като ви задавам този въпрос?

— Върховното командване, господарю. Аз ще бъде щастлив и горд да изпълнявам заповедите на ваше величество.

— Върховното командване!… Хм!

— Нима ваше величество би отказал?… Позволили ми бяха все пак да се надявам…

— Кой ви бе позволил?

— Нейно величество кралицата.

— Нейно величество кралицата е много любезна, но нейно величество кралицата поради прекалено високото мнение, което е имала всякога за мене, проявено и в настоящия случай, забравя, че аз не съм войник. Аз — главнокомандващ? — продължи кралят. — Нима Сан Никандро ме е подготвил да бъда Александър или Анибал? Нима съм следвал военното училище в Бриен като гражданина Бонапарт? Нима съм чел Полибий120 и Коментарите на Цезар? Нима съм чел рицаря Фолар, Монтекукули, маршал Дьо Сакс като нейния брат ерцхерцог Карл? Нима съм чел, с една дума, това, което човек трябва да прочете, за да го разбият според правилата? Нима съм командвал някога други бойци освен моите липариоти?

— Господарю — отговори Мак, — един потомък на Анри IV и един правнук на Людовик XIV знае всичко това, без да го е учил.

— Драга генерале — каза кралят, — вървете да разправяте тия измислици на някой глупак, не и на мене — аз съм само говедо.

— О, господарю! — извика Мак, изненадан да чуе как един крал заявява така откровено мнението, което има за себе си.

Мак зачака; Фердинанд се почесваше по ухото.

— Тогава? — запита Мак, като видя, че кралят няма да продължи сам.

Фердинанд сякаш се реши.

— Едно от първите качества на всеки генерал е да бъде храбър, нали?

— Безспорно.

— В такъв случай вие сте храбър, така ли?

— Господарю!

— Сигурен сте, че сте храбър, нали?

— О!

— Добре, но аз не съм сигурен, че съм храбър.