Сапфиреносиньо

— Това тук означава: Опа, дюкянът ви е отворен, уважаеми господине, а ако леко наклониш ветрилото и погледнеш напред, това значи: Ах, искам да се омъжа за вас. А когато го държиш наопаки, се приема като: Уф, от днес сме във война с Испания...

Трябваше да призная, че Ник наистина притежаваше великолепен артистичен талант. А накрая, докато танцуваше (по-скоро канкан, отколкото менует) Каролайн вдигаше толкова нависоко краката си, че една от обувките й се приземи в купата с баварски крем — нашият десерт.

Това произшествие малко помрачи необуздаността ни, но тогава господин Бърнард извади обувката, постави я върху чинията на Каролайн и много сериозно каза:

— Радвам се, че остана толкова много от крема. Двете дами и госпожица Шарлот сигурно ще искат да хапнат, когато се върнат от операта.

Пралеля ми му се усмихна сияещо.

— Винаги сте толкова грижовен, уважаеми.

— Моя задача е да се грижа всички вие да се чувствате добре — рече господин Бърнард. — Обещах това на брат ви преди смъртта му.

Замислено се загледах в двамата.

— Господин Бърнард, чудя се дали дядо ви е разказвал нещо за някакъв зелен ездач. Или на теб, лельо Мади?

Тя поклати глава.

— Зелен ездач? Какво трябва да означава това?

— Няма никаква представа. Знам само, че трябва да го намеря.

— Когато търся нещо, обикновено отивам в библиотеката на дядо ви — отговори икономът и кафявите му очи светнаха зад очилата. — И всеки път го откривам. Ако се нуждаете от помощ, мога да ви упътя, все пак аз почиствам праха от книгите.

— Много добра идея, уважаеми — каза пралеля Мади.

— Винаги на вашите услуги, мадам. — Господин Бърнард сложи още дърва в камината, след което ни пожела лека нощ.

Ксемериус го последва.

— Непременно искам да ви            дя дали си сваля очилата, когато си ляга. Ще ти съобщя, ако се измъкне от къщата, за да се прави на басист на някоя хевиметьл група.

През седмицата брат ми и сестра ми трябваше да си лягат навреме, но днес майка ми направи изключение. Сити и в добро настроение, се настанихме пред камината, Каролайн се беше сгушила в мама, Ник до мен, а пралеля Мади седна в креслото на лейди Ариста, издуха една руса къдрица от лицето си и се загледа в нас доволно.

— Можеш ли да ни разкажеш нещо за едно време, лельо Мади? — помоли Каролайи. — За времето, когато си била малко момиченце и е трябвало да посещаваш ужасната си братовчедка Хейзъл на село.

— Вече толкова пъти сте слушали историята — отвърна леля и вдигна обутите си в розови пантофки крака върху една стъпенка.

Но не се наложи дълго да я увещаваме. Всички нейни истории за ужасната братовчедка започваха с думите:

— Хейзъл беше най-надменното момиче, което човек може да си представи — казахме всички в хор. — Също като Шарлот!

Пралеля Мади поклати глава и рече:

— Не, Хейзъл беше много, много по-лоша. Тя вдигаше котките за опашките им във въздуха и ги въртеше в кръг над главата си.

Докато, подпряла брадичка върху косата на Ник, слушах историята, в която едва десетгодишната леля Мади отмъстила за всички изтормозени котки на Глостършър, като се бе погрижила братовчедката Хейзъл да се изкъпе в ямата с оборския тор, мислите ми отлетяха към Гидиън. Къде ли беше сега? Какво правеше? С кого беше? И мислеше ли и той за мен с това странно, топло чувство в стомаха? Вероятно не.

С усилие потиснах дълбоката си въздишка, когато си спомних за раздялата ни пред ателието на мадам Росини. Дори не ме беше погледнал, въпреки че само преди няколко минути се бяхме целували. Отново. А предната вечер се бях заклела пред Лесли по телефона, че това никога вече няма да се случи.

— Не и докато категорично не изясним отношенията си!

Но Лесли само се бе засмяла.

— О, стига де, кого се опитваш да излъжеш? Ясно е какво става между вас — ти си безумно влюбена в този тип!

Но как е възможно да съм влюбена в някого, когото познавам едва от няколко дни? Още повече, че той през повечето време се държи ужасно с мен. Но в моментите, когато това не бе така... беше толкова... толкова невероятно...

— Ето ме отново тук! — изкряка Ксемериус и засилвайки се, се приземи върху масата до свещта. Сестра ми, която седеше в скута на мама, трепна стреснато и погледна към него.

— Какво има, Каролайн? — попитах тихо.

— Нищо — отвърна тя. — Стори ми се, че видях някаква сянка.

— Наистина ли? — Погледнах изумено към гаргойла.

Той само сви рамене и се ухили.

— Скоро ще настъпи пълнолуние. Тогава чувствителните хора могат да ни видят понякога, в повечето случаи само с периферно зрение. Но когато се вгледат, нас сякаш ни няма... — Той отново се провеси на полилея. — Старата дама с къдриците също вижда и чувства повече, отколкото си признава. Когато за проба поставих лапа върху рамото й, тя посегна към мен... Но в твоето семейство това не ме учудва.

Погледнах сестричката си с обич. Чувствително дете — да не би накрая да се окажеше, че е наследила виденията на пралеля Мади.

— Сега следва любимата ми част — каза Каролайн с блеснали очи.