Сапфиреносиньо

— Предполагам. Обикновено не разговаряме често по телефона. Все още нямам покритие.

— Внимание, стъпало — предупреди ме гаргойлът.

— Може би някой е болен — предположих. — Или си забравил нещо важно. Наскоро майка ми остави безброй съобщения на гласовата поща, за да ме подсети да поздравя чичо Хари за рождения му ден. Опа!

Ако Ксемериус не бе извикал предупредително, върхът на парапета щеше да се забие в корема ми. А Гидиън дори не забеляза. Опипом намерих пътя нагоре по витата стълба.

— Не, не е това. Никога не забравям рожден ден. — Звучеше притеснено. — Сигурно се е случило нещо с Рафаел.

— По-малкият ти брат?

— Постоянно върши опасни неща. Кара кола, без да има книжка, скача от високи скали в морето, катери се в планините, без осигуровка. Нямам представа на кого и какво се опитва да докаже. Миналата година, по време на парапланеризъм претърпя контузия и три седмици лежа в болница с мозъчно-черепна травма. Човек ще рече, че си е извадил поука, но не е, защото за рождения си ден накара мосю да му подари моторница. А онзи идиот, естествено, изпълнява всяко негово желание. — Вече стигнали горе, Гидиън забърза крачка и аз няколко пъти се спъвах. — Най-накрая! Тук вече има обхват. — Явно вървейки, вече прослушваше гласовата си поща. За съжаление, нищо не можех да чуя.

— По дяволите! — множество пъти промърмори той.

Отново ме беше пуснал и аз сляпо се препъвах напред.

— Ако не искаш да се блъснеш в стена, по-добре да завиеш наляво — информира ме Ксемериус. — О, явно сега все пак му хрумна, че нямаш вградена радарна система.

— Добре... — рече Гидиън и докосна първо лицето ми, а после тила ми. — Гуендолин, съжалявам. — Гласът му беше пропит от тревога, но силно се съмнявах, че се отнасяше за мен. — Ще успееш ли да се ориентираш от тук сама? — Развърза шала и аз замигах на светлината. Бяхме застанали пред шивашкото ателие на мадам Росини. Той погали бегло бузата ми и се усмихна накриво. — Познаваш пътя, нали? Колата те очаква. Ще се видим утре.

Още преди да съм успяла да отговоря, той вече се бе обърнал.

— И дим да го няма — отбеляза Ксемериус. — Не е особено възпитано.

— Какво се е случило? — извиках след Гидиън.

— Брат ми е избягал от вкъщи — отговори той, без да се обръща или да забавя крачка. — И познай от третия път накъде е тръгнал.

Но вече бе завил зад ъгъла, още преди първия ми опит да позная.

— Май е по-добре да не залагам на Фиджи — измърморих.

— Мисля, че не трябваше да се въргаляш с него в сеното — рече Ксемериус. — Сега си мисли, че си лесна и няма да си дава никакъв зор.

— Затваряй си устата, Ксемериус. Приказките за сено съвсем ме изнервят. Само малко се целувахме.

— Няма причина да се изчервяваш като домат, сладурче!

Допрях длани до пламналите си страни и се ядосах.

— Хайде да продължаваме, гладна съм. Днес поне имам някакъв шанс да получа нещо от вечерята. И пътьом може и да успеем да хвърлим поглед на тайнствените мъже от вътрешния кръг.

— Само не и това! Стига ми, че цял следобед ги подслушвах.

— О, страхотно! Разказвай!

— Скука! Мислех, че ще пият кръв от черепи и ще рисуват тайнствени руни по ръцете си. Но не, само приказваха и то облечени в костюми с вратовръзки.

— И за какво приказваха?

— Чакай да видя дали ще мога да си спомня — каза Ксемериус и се прокашля. — Основно ставаше дума за това дали е възможно да се нарушат златните правила, за да се устрои засада на Черен турмалин и Сапфир. Според едните: "Това е супер идея", според другите: "Не, в никакъв случай"; после пак едните: "Напротив, иначе светът никога няма да бъде спасен, страхливци такива", на което другите отвърнаха: "Това е нещо лошо, неморално, освен това застрашава последователността на времето"; а после пак едните: "Да, но е все тая, щом по този начин ще бъде спасен светът"; после следваха прекалено патетични дрънканици и от двете страни и мисля, че това беше моментът, в който заспах. В заключение, всички бяха единодушни, че за съжаление Диамантът има склонност към самоволни действия, докато Рубинът, изглежда, е една малка глупачка и затова не може да участва в мисиите "Операция Опал" и "Операция Нефрит", просто защото е тъпа. Следиш ли ми мисълта?

— Аха...

— Естествено, аз те защитих, но те не ме чуха — продължи Ксемериус. — Говореха за това, че трябва да те държат колкото е възможно по-надалеч от всякаква информация. Че заради липсата ти на възпитание, невежеството ти и вродената ти наивност дори и в момента представляваш заплаха за сигурността и си самото олицетворение на недискретност. Във всеки случай смятат да наблюдават и твоята приятелка Лесли.

— По дяволите!