СЕНКИТЕ

Трез изкрещя името й и я притисна към себе си, накланяйки главата й назад, насърчавайки я да вземе още, да вземе всичко, от което се нуждае... и в същото време потъна отново в нея и остана така, докато се изливаше дълбоко в тялото й.

Неговото освобождаване изтръгна ново и от нея, довеждайки я до върха за втори път.

Селена никога не се бе чувствала по-сигурна и по-обичана.

39

Докато вратата на килията се затваряше зад тях с майкен, Ай Ем свали качулката от главата си и я запрати настрани.

- Остави я да си върви.

С’Екс преметна яките си крака над ръба на леглото и се изправи.

- Знаеш ли кой е най-големият ми недостатък? Никак не обичам да ми дават заповеди.

- Тя няма нищо общо с това. То е между нас двамата.

- Всъщност все още грешиш. Двамата с теб сме просто пионки в истинската драма, но не за това става дума сега.

Палачът пристъпи напред и Ай Ем разпери ръце, за да защити майкен.

- Спри.

- Или какво?

- Или ще те убия?

С’Екс застана пред него и го измери с поглед.

- Нима?

- Да. - Ай Ем стисна юмруци и остави вампирските си зъби да се издължат. - Ако става въпрос за избор кой да излезе от тук жив, ти или тя, мога да ти гарантирам, че тя ще бъде онази, която все още ще се държи на крака, когато вратата се отвори. И не ме е грижа, ако трябва да умра за това.

С’Екс се намръщи и се обърна към прислужницата.

- Това не е правилният брат. Знаеш го, нали?

Ай Ем се наведе настрани, така че да я скрие от погледа му. - Е, какво решаваш?

- Глупост би било да се биеш с мен. При положение че дойдох, за да те измъкна от тук.

Ай Ем отказваше да бъде разколебан.

- Ти ли ще нанесеш първия удар, или аз?

- Чу ли какво ти казах? Дойдох, за да те заведа в шибаната библиотека... но предполагам, че именно от там се връщате? Или просто решихте да наминете оттук на път към изхода?

В последвалата тишина, Ай Ем претегляше думите на палача, мъчейки се да ги осмисли. След това се намръщи.

- Не разбирам.

- Ако нямаш нищо против, налага се да действаме сега, защото след около двайсетина минути трябва да се върна в двора.

Какво бе това, по дяволите, чудеше се Ай Ем.

С’Екс направи физиономия.

- Нали ти казах, че ще ти помогна да влезеш и да излезеш?

- Заради теб съм тук! Ти ме удари по главата...

- Не, идиот такъв. Беше един от стражите ми. Аз действам зад кулисите, опитвайки се да те освободя... не се предполагаше да се озовеш в проклетата килия. Уговорката ни беше друга.

Ай Ем примига.

- Връщаме се от библиотеката - намеси се майкен. - Посещението ни не се увенча с успех. Аз също ще дойда с вас. Искам да се уверя, че той ще излезе жив от тук.

С’Екс и Ай Ем едновременно я погледнаха и излаяха:

- Не.

- Виждаш ли? - каза палачът, докато ги заобикаляше, за да отиде до вратата. - Възможно е да се съгласим за нещо. А сега може ли да го направим най-после?

И не говореше за бой.

Мамка му. Май все пак не беше сбъркал, като му се беше доверил.

Погледна към майкен и прошепна:

- Не идвай с нас.

- Не можеш да й казваш какво да прави - обади се С’Екс, докато задействаше вратата. - А сега да вървим... освен ако не искаш да изгниеш в тази килия?

Ай Ем поклати глава към прислужницата.

- Недей...

- Чакам - каза С’Екс.

- Майкен...

- Ще ви последвам, ако нямаш нищо против - бе всичко, което каза тя, докато минаваше покрай него, за да се присъедини към палача в коридора.

Ядосан, Ай Ем излезе след нея, все така облечен в униформата на прислужница.

- Няма да ми тежиш на съвестта, ако те убият поради някаква тъпа причина.

Докато вървяха по коридора, тя не обръщаше никакво внимание на недоволството му. Нищо чудно. Нямаше грам мозък в главата си.

Или пък това се отнасяше за него... защо си даде сметка, че не иска да я остави. Което беше ненормално.

С’Екс ги водеше по коридорите, избирайки различен път от онзи, който бе използвала майкен. През цялото време Ай Ем бе готов за засада, нападение, предателство.

Ала петнайсет-двайсет минути по-късно вече бе излязъл от двореца, подминал бе празните жилища за прислугата и стоеше пред стената, която разделяше Територията от света на хората.

Ай Ем погледна към палача.

- И ще ме оставиш да си вървя просто така? - прошепна той в мрака.

- Нали така се споразумяхме. - Когато Ай Ем не отговори, С’Екс поклати глава. - Това е краят за трима ни. Поне докато не свърши траурът, когато трябва да дойда за брат ти.

- Няма ли да забележат, че ме няма?

- Да не мислиш, че ще ги е грижа? Непрекъснато се отървавам от нарушители, а вече изтрих спомена за белега ти у всеки, който знаеше за него. - С’Екс хвърли поглед към майкен. - Макар че би било много по-лесно, ако не беше настояла да превърнем килията в мебелен салон.

Ай Ем протегна десница.

- Не очаквах да бъдеш честен.

- Майната ти и на теб. - С’Екс пое протегнатата длан. - А сега върви.

И просто така изходът се отвори пред него. Дори не се налагаше да се дематериализира през бариерата. Ай Ем поспря и погледна към прислужницата.

В тишината, която последва, С’Екс изруга грозно.

- Не одобрявам това, което става между вас двамата. Но знаеш как да затвориш, след като той си тръгне.