СЕНКИТЕ

С тези думи палачът се отдалечи, а черните му одежди се развяваха зад него.

Толкова беше странно, помисли си Ай Ем, останал насаме с жената. Само две крачки го деляха от изхода, от който се нуждаеше, а ето че не бе в състояние да помръдне.

- Може ли да видя лицето ти? - чу се да казва. - Преди да си тръгна. - Когато не получи отговор, той се протегна и прокара ръка по плата, който покриваше главата й и се спускаше надолу към раменете й. - Трябва да видя как изглеждаш, иначе споменът за теб ще ме преследва като призрак.

Имаше чувството, че това щеше да се случи, дори ако я видеше.

- Аз... - Гласът й потрепери. - Не съм сигурна.

Ай Ем кимна, чувствайки се като задник.

- Съжалявам, то не ми влиза в работата. - Поддавайки се на внезапен импулс, той й се поклони ниско, сякаш тя бе много повече от прислужница. - Благодаря ти още веднъж.

След това се обърна и прекрачи през отворената врата.

- Утре вечер - избъбри тя. - Ще се срещнеш ли с мен?

Ай Ем замръзна, с един крак в Територията, а другия - навън.

- Къде?

- Не знам. Някъде. Някак...

Ай Ем се намръщи и си помисли за мястото в планината между Територията и колонията на симпатите, където беше открил Трез. Хижата най-вероятно все още си беше там - проклетото нещо беше на сто години, още когато Трез се бе приютил в него.

А Рив вече не го използваше.

- Познаваш ли планината Блек Снейк?

- Да - прошепна тя.

- От източната страна, в началото на пътека „Светкавица“, има ловна хижа. Аз ще отида пръв и ще запаля огън. Ти можеш да се дематериализираш от тук и да откриеш светлината. Да се срещнем там в полунощ.

Почти можеше да си я представи как хапе долната си устна, докато се колебае.

- Никога няма да те нараня - увери я той.

- Знам.

- Сега трябва да вървя. - Спря очи върху нея, опитвайки се да проникне с поглед под одеждите й. - Помисли над предложението ми. Ще бъда там и ще те чакам един час. Напълно ще те разбера, ако не дойдеш.

В очите на с’хийб тя не беше „важна“, ала въпреки това, независимо какво бе положението им, жените с основание трябваше да бъдат внимателни, когато излизаха от Територията. Особено ако не притежаваха никакво влияние.

- Довиждане - каза Ай Ем, преди да се обърне и да се затича.

Няколко секунди по-късно, докато се дематериализираше, знаеше, че никога вече няма да я види. И все пак, въпреки че това бе почти сигурно, утре вечер той щеше да бъде на уреченото място в планината.

В уреченото време.

Очевидно дори цинични девственици като него си имаха романтична страна.

* * *

Докато Трез и Селена най-сетне излязат от банята на долния етаж, отдавна минаваше полунощ. Всъщност когато провери телефона си, Трез с изненада установи, че вече бе три часът през нощта. Бяха останали там цели три часа. Не би могъл да си представи по-добър начин да прекара времето си.

Очевидно останалите бяха започнали да се прибират за деня, откъм билярдната.

- ...дъжд от куршуми! - тъкмо казваше Холивуд. - Сякаш валеше олово!

- Горката ми мобилна клиника. - Гласът на Мани бе дълбоко нещастен. - Първо излизане и вижте само какво й се случи.

Е, поне тези двамата се бяха прибрали невредими. Исусе, дори не беше помислил за тях. Ама че егоцентрик!

- А този задник ме излъга, че нямало никакви ченгета - намеси се Ви. - За да ги изкарам от там. Невероятно! Налетях на цяла орда униформени.

Трез прегърна Селена през раменете.

- Искаш ли да се присъединим към партито?

- Трябва да разкажем и нашата част от историята!

Той я целуна по челото и я поведе през фоайето, в земята на маси за билярд, дивани и широкоекранен телевизор, достатъчно голям за прожекция в автокино.

- Я вижте, дават ни по Си Ен Ен - каза някой, когато телевизорът се събуди за живот.

И наистина, върху гигантския екран се появи запис от охранителна камера, на който мерцедесът прелиташе през онова фоайе като в „Умирай трудно“. Последва изявление от полицай, който бе участвал в преследването. И някакъв очевидец от не знам къде си.

Трез кимна на Рейдж и Мани. Махна на Ви и Бъч. Настани се със своята жена до Зи и Бела.

- Голям репортаж - подхвърли някой.

- Мамка му - отвърна друг.

Дори вълнението на Селена понамаля, сякаш да види как бе изглеждало всичко го правеше по-истинско.

Когато вратата на вестибюла се отвори, Трез смътно усети, че в стаята нахлу хладна струя въздух. Миг по-късно върху рамото му легна тежка длан. Обърна се и видя Ай Ем зад себе си.

- О, здрасти, мой човек. - Посегна да прегърне брат си и се сепна. - Каква, по дяволите, е тази миризма?

- Нов сапун за ръце.

Трез го прегърна.

- Изхвърли го. Миришеш на някаква бабичка... какво е? Лавандула?

- Какво е станало с мерцедеса? Здравата е смачкан.

Трез посочи към телевизора.

- Ето какво.

Ай Ем обаче се съсредоточи върху Селена; погледът, който се плъзна по профила и роклята й, беше изненадан, но той побърза да го скрие.

- Бяхме на среща - избъбри Трез.

Селена ги погледна и когато видя кой се е появил, протегна ръце.

- Здравей - каза и го прегърна. - Мисля, че изпотрошихме центъра на Колдуел.