СЕНКИТЕ

Интересно, Ай Ем бе единственият мъж, който не му идваше да убие само защото бе докоснал неговата жена. Вероятно обвързаният мъж в него си даваше сметка, че Ай Ем никога, за нищо на света не би посегнал на нещо негово, нито дори в мислите си, още по-малко пък на дело.

Ай Ем се поусмихна.

- Сега поне знам защо на мерцедеса ще му трябват петдесетина хилядарки за ремонт. Ще си сипя питие. Ти искаш ли нещо?

Трез поклати глава.

- Не, благодаря.

Ала докато брат му отиваше към барчето, Трез се извини и го последва.

- Хей, слушай, извинявай, че се бях покрил... леле!

Бутилката, която Ай Ем беше взел, му се изплъзна. Трез я улови, преди да е паднала на пода... и именно тогава забеляза, че ръцете на брат му треперят.

- Исусе, Ай Ем, добре ли си?

- О, да. Абсолютно.

- Вземи. - Той му върна бутилката с водка. - Сигурен ли си, че сам трябва да си налееш питието?

- Напълно.

- Чакай, нека ти донеса чаша. - Трез мина зад бара и взе една ниска тумбеста чаша от полицата, докато Ай Ем сваляше капачката на четвъртитата бутилка. - Сок от боровинки, нали?

- Не.

- Чиста? Обикновено не я пиеш така.

- Ефективност, братко. Тази вечер е важна ефективността.

Трез му протегна чашата и го загледа как си налива солидна доза от прозрачната отпускаща течност. Непрекъснато очакваше нивото й да престане да нараства, а когато това не се случи, трябваше да положи усилие, за да потисне изумлението си.

От тях двамата Ай Ем беше умереният.

Изпиеше ли всичко това, съдържанието на алкохол в кръвта му щеше да достигне ниво кома. Разбира се, последните двайсет и четири часа бяха адски дълги.

- Как са нещата в ресторанта? - попита Трез, докато чашата минаваше от неговата ръка в тази на брат му.

- А, добре. Да. Всичко е наред.

- Клубовете?

- И те.

Ай Ем пресуши чашата на един дъх, сякаш беше пълна с вода, и Трез изруга.

- Толкова съжалявам.

- За какво? - измърмори Ай Ем.

- Знаеш за какво.

Изпръхтяването, което получи в отговор, би могло да означава цял куп неща.

- Слушай, трябва да полегна. Аз бях дотук.

- Да, мисля, че и ние ще направим същото.

- Тя как е?

Трез погледна към Селена с намерението отново да се обърне към брат си след миг, ала очите му отказаха да се отместят. Проследявайки изящната извивка на гърба й, той отново я видя гола в банята, с разтворени крака, тежките й гърди - голи под устните, под ръцете му. А после си я представи как се залива от смях в мерцедеса. Спомни си я как се взира в нощта, докато двамата вечеряха.

- Невероятно - дрезгаво отвърна той. - Просто невероятно.

- Това е добре, братко. - Ай Ем затвори бутилката водка и я пъхна под мишница. - Слушай, трябва да си легна, но ще бъда в съседната стая, ако се нуждаеш от нещо.

- Благодаря.

Докато Ай Ем се обръщаше, без да поглежда назад, Трез нямаше как да не почувства какъв огромен товар е той за брат си.

Един ден, зарече се в този миг, щеше да открие начин да му се отплати за всичко.

40

НЕ МОЖЕШЕ ДА ИЗЛЕЗЕ.

Застанала сред групичката в билярдната, Дейла мъчително ясно си даваше сметка, че ако опиташе да се измъкне, за да се поразходи с колата, ще се сблъска с въпроси, на които не би могла да отговори току-така. А най-вече - Лукас все още си оставаше в стабилно, макар и сериозно състояние долу в клиниката. Куин беше при него, заедно с Блей, а тя се бе качила тук само за да хапне нещо.

Да напусне имението, не би било правилно. Особено за да се види с някого като Кор.

И може би така бе най-добре. Предишната нощ беше на ръба на това, да прекрачи една граница, която щеше да я отведе в ситуация, с която, осъзнала бе, след като бе размислила сериозно, не бе в състояние да се справи. Прескъпа Скрайб Върджин, не можеше да си представи какво си беше мислила, и тази насила наложена раздяла бе за добро...

По телевизора над камината течаха картини на престрелки и коли със свистящи гуми - бяха като излезли от някой филм.

Невероятно бе, че се беше случило в Колдуел. Слава богу, че никой не бе пострадал.

- Е, къде е лъскавата ти линейка сега? - попита някой Мани.

- Все още е край реката. Наложи се да я оставим в склада на Ви. - Докторът разтърка очи, сякаш го цепеше главата. - Дупки от куршуми навсякъде... освен това блъснах нещо голямо с нея.

- Лесър?

- Не. Когато слязох да проверя, по предните фарове и решетката имаше червена кръв. Така че е бил или някой човек, или един от вас, а като се има предвид, че всички сте налице и никой не куцука, трябва да е бил човек.

- Или един от копелетата.

- Възможно е. Който и да е бил, здравата го е боляло след това.

Лейла се намръщи.

- Блъснали сте някого?

- Не е бил един от нас, не се тревожи - отвърна някой.