СЕНКИТЕ

- Глупости. Известна ми е репутацията ти. Тази нощ ти се е предоставила неочаквана възможност, а ти не си се възползвал от нея. Всъщност от близо година имаш възможност да нападнеш имението ни, а не си го направил.

- Трябва ли да ти напомням какво е споразумението ни? - попита той отегчено. - Ти идваш, за да радваш очите ми, а аз не ги избивам до крак.

- Обещание, дадено на една жена, никога не би те спряло. Ти си синът на Блъдлетър.

„Ала обещание, дадено на теб, би го сторило“, помисли си той.

Гласът на Лейла стана по-уверен:

- Няма да ги нападнеш, нали? Нито тази вечер, нито утре. Нито след една година. И не защото аз идвам тук, за да се срещам с теб... Ако беше така, тази вечер би убил един или повече от тях в онази уличка... Обаче то би нарушило споразумението ни.

Очите й, докато го гледаше, бяха толкова проницателни, че Кор сякаш се смали... и то не защото седеше и тя се извисяваше над него.

- По някаква причина те вече не са мишена за теб - заяви тя. - Нали?

* * *

Застанала над Кор, Лейла изрече на глас онова, което бе осъзнала, докато пътуваше насам. Струваше й се, че се бе изкачвала по стръмен склон, а после изведнъж бе достигнала поляна и сега пред нея се разкриваше просторна гледка, от която тя бе част, макар до този миг да не си бе давала сметка.

- Отговори ми - настоя тя.

Веждите му подскочиха.

- Каза, че съм мъж без чест, че обещанието, дадено на една жена, не би ме спряло. Защо искаш от мен отговор, на който не може да се има доверие?

- Какво се промени? Знам, че то няма нищо общо е мен, но нещо се е променило.

- След като толкова те бива да отговаряш вместо мен, предпочитам да си седя тук и да те оставя да водиш този разговор сама.

Вдигнато към нея, лицето му бе съвършено спокойно, като маска, и Лейла разбра, че няма да получи нищо повече от него. А и вероятно беше прав - не можеше да вярва на думите му.

Щеше обаче да се довери на действията му.

- Пий от мен - каза и му протегна китката си. - И се излекувай.

- Ти си необикновена жена. Ами малкото ти?

- Жените в моето състояние могат да нахранят един мъж, без да се излагат на опасност, стига той да не вземе твърде много.

Беше хранила Куин и Блей допреди месец, когато те я бяха сменили със Селена, тласкани от прекомерна загриженост. А и самата тя бе пила едва преди дванайсет часа, така че сега бе толкова силна, колкото изобщо беше възможно.

За разлика от него.

- Не си се хранил както трябва, откакто пи от мен, нали?

Кор извърна очи към огъня.

- Естествено, че съм.

- Лъжеш.

- Ако обичаш, качи се в колата си и върви при Братството.

- Няма.

Той отново я погледна, присвил очи.

- Подлагаш търпението ми на изпитание.

- Защото съм права за всичко това...

Просто така той се изправи на крака и въпреки че куцаше, се притисна в нея, принуждавайки я да направи крачка назад. И още една. И още една. Докато не се блъсна в стената. Прикована там от тялото му.

- Съветвам те да преосмислиш заключението си, Избранице.

Лейла усети, че й е трудно да диша, но не защото той я задушаваше физически.

- Знам и още нещо.

- И какво е то?

Мислите й се върнаха към чутото от Блей и Куин предишната нощ за това, как Рейдж, Ви и близнаците бяха отишли в къщата, където шайката копелета бяха живели преди.

- Знам, че си имал още една възможност да ги убиеш. Знам, че те са отишли там, където живееше доскоро, а ти не си оставил нищо, което би могло да ги рани. Могъл си да им поставиш засада или да заложиш някакъв капан, ала не си го сторил.

При тези думи той се отдръпна от нея.

Мъчително бе да го гледа как куцука наоколо, да види окървавените му и разкъсани дрехи, изтощението му.

- Значи, едва ли би могло да се каже - заяви Лейла мрачно, -че храня врага.

Най-сетне той спря пред камината. Сложи ръка на хълбока си и се загледа в пламъците; изглеждаше победен.

- Просто си върви.

- Защо би искал да скриеш нещо, което за мен е добра новина? - Мисълта, че вече нямаше да се опитва да убие братята и Рот, би й донесла огромно облекчение. - Защо?

- Би ли идвала при мен, ако не беше нашето споразумение?

Лейла почувства как я облива странна топлина и смътно си даде сметка, че отново се приближават до една опасна граница. Всичките им нощи досега бяха танц, направляван от ролите на манипулатор и жертва. И тя бе черпила странно усещане за сигурност от своето положение. То означаваше, че може да се скрие зад дълга си към Братството. Да се преструва, че е принудена да го прави.

Истината... бе далеч по-сложна.

Образът му от предишната нощ, застанал пред огнището, където бе и сега, изникна в съзнанието й и изведнъж й се прииска да си свали пуловера - ако допреди малко й беше топло, сега направо гореше.

Кор погледна през рамо. На танцуващата светлина на пламъците обезобразеното му лице още повече изпъкваше. И макар че на някого навярно би се сторил грозен, в нейните очи той не беше такъв.

Опита да си го представи без дрехи.

- Е - предизвика я той, - би ли идвала тук? И не се страхувай, че ще нараниш чувствата ми. Дори онази, която ме роди, не ме искаше. Свикнал съм с женското презрение.

В последвалото мълчание той махна с ръка.