СЕНКИТЕ

Тя се изправи и сви по коридора, спирайки пред затворената врата на банята.

- ...по дяволите... - изруга той от другата страна.

-Кор?

- Остави ме на мира. Ще се върна след миг.

Докато иззад вратата се разнасяше нова ругатня, Лейла натисна бравата и отвори.

Кор стоеше пред умивалника с наполовина свалена риза, тялото му - извито под странен ъгъл, докато се мъчеше да я издърпа през главата си, без да докосне раната от куршум от едната си страна.

- Какво правиш? - попита той през гънките на черната материя.

За миг единственото, което Лейла бе в състояние да стори, бе да се взира в плочките на корема му, мускулите, които набраздяваха стомаха му и се врязваха толкова дълбоко, че хвърляха сенки. А после погледът й се плъзна по хълбоците му, тесни, изпъкващи под кожата му, войнишкият панталон беше изрязан толкова ниско, че го задържаха единствено огромните мускули на бедрата му.

Беше невероятно силен. Ала едновременно с това и прекалено тънък.

Тръсна глава, за да се съсредоточи, и заяви:

- Нека ти помогна с ризата.

- Мога да се справя и сам, просто... - Той се извъртя и простена от болка.

Без да му обръща внимание, Лейла затвори вратата, така че малкото топлина, която идваше от душа, да си остане вътре.

- Спри. Така само се нараняваш.

- Добре съм - сопна се той.

В мига, в който положи ръка върху неговата, той се вкамени.

- Нека ти помогна - прошепна тя.

Добрата новина беше, че бе успял да измъкне по-голямата част от ризата през главата си. Така че нямаше как да види, че ръцете й треперят, докато улавяше ръба на дрехата и внимателно я дръпваше нагоре, разкривайки стоманените въжета на мускулите, които се спускаха от двете страни на тялото и масивните му гърди.

Дъхът му излизаше на пресекулки, гърдите му се повдигаха и спускаха все по-учестено, докато ризата се плъзгаше нагоре по ръцете му.

Тежки ръце. Яки ръце, които се стесняваха в лакътя и в китката, ала иначе се издуваха от мускули.

Когато той остана гол до кръста, в главата на Лейла имаше една-единствена мисъл - пред нея стоеше убиец. Убиец, чието тяло отразяваше онова, което правеше.

- Изчакай ме тук. - Отказваше да срещне очите й. - Няма да пия от теб, докато съм нечист.

- Имаш лоша рана.

Пръстите й докоснаха топлата бледа кожа под разлютената червена резка на тялото му и той потръпна. Ала гласът му си остана решителен.

- Ще зарасне до спускането на нощта.

- Само ако се нахраниш.

От гърдите му се откъсна пренебрежителен звук. Последван от:

- Ако не си тръгнеш, ще видиш много повече от гърдите ми.

- Кракът ти е ранен още по-тежко. - Лейла погледна разрастващото се петно от кръв върху войнишкия панталон.

Ръцете му се спуснаха към ципа.

- Е?

Сякаш й даваше последна възможност.

- Е? - Лейла сви рамене. - Наистина ли мислиш, че ще те оставя да се пъхнеш под горещата вода без помощ? Блед си като платно. Кръвното ти очевидно е паднало. Много е вероятно да изгубиш съзнание.

- О, за бога...

Сега вече той я погледна и с едно бързо движение свали ципа си. Горната част на панталона му се свлече от кръста, спирайки около бедрата му.

И разкривайки нещо...

...което беше възбудено.

Кор повдигна вежди.

- Можеш да престанеш да се взираш. Трудно ми е да повярвам, че гледката ти харесва.

Лейла се опита да извърне поглед. Наистина. Ала очите й сякаш имаха своя собствена воля.

- Толкова си голям - прошепна тя.

Кор потръпна. Сякаш това бе последното, което бе очаквал да я чуе да казва. А когато отново проговори, гласът му беше различен.

Умоляващ.

- Лейла... Избранице Лейла... трябва да си вървиш.

* * *

Застанал почти гол пред нея, Кор не бе в състояние да помръдне. И не само защото войнишкият му панталон се бе смъкнал около коленете му, превръщайки се в окови от плат.

Зелените очи на Лейла бяха невъзможно големи, когато се спуснаха към мъжествеността му и се задържаха там.

Възможно ли бе тази вечер да излезе още повече от релсите, зачуди се той.

Я, чакай... може би не трябваше да дава идеи на Съдбата.

Междувременно пенисът му определено се радваше на вниманието. Проклетото нещо помръдна, сякаш й предлагаше да го улови и да се сприятели с него.

Той го закри с две ръце, притискайки го към долната част на корема си.

- Лейла.

Вместо да постъпи разумно и да се отдръпне от него, обзета от ужас и отвращение, тя се наведе и улови колана на панталона му. Преди Кор да успее да я отблъсне, панталонът се свлече около глезените му.

- Ела, нека те пъхнем под душа.

Не му остави възможност да възрази и секунда по-късно израненото му тяло вече се намираше под топлата струя, от чийто допир болящи кости и зарастващи белези едновременно изкрещяха и въздъхнаха. Лейла дръпна завесата, давайки му уединението, което искаше, само дето по звука, долетял откъм тоалетната чиния, Кор се досети, че бе затворила капака и се бе настанила върху него, вместо да излезе.

Нямаше причина да не се заеме с шампоана и сапуна и той се опита да го направи възможно най-бързо. За съжаление, раната от куршума, който бе минал на косъм от белия му дроб, пареше така, сякаш го бяха залели с киселина. А сапунът изобщо не помогна.