СЕНКИТЕ

Този път й предложи избор между пухкаво късо яке, което сякаш бе направено от кръгли хлебчета, и друго, много по-дълго. И двете бяха черни и имаха етикет, на който пишеше „Патагония“.

- Нощта е сравнително мека - изтъкна Фриц. - Може би по-късото от двете?

- Да, смятам, че си прав.

Тя го облече и се удиви колко бе леко. След като вдигна ципа, пъхна ръце в джобовете.

- Фантастично.

Икономът грейна.

- Удоволствието е мое. Ръкавици?

- Мисля, че просто ще си държа ръцете тук вътре.

- Както решите, господарке.

Докато се връщаше в кухнята, Селена почти подскачаше от щастие. Трез бе отказал да издаде каквото и да било за мястото, където отиваха, и неизвестността бе като дъхаво вино, от което главата й олекваше, а тялото й сякаш се носеше над земята.

Пред вратата, отвеждаща в трапезарията, тя се поколеба. Звуците и миризмите на Първото хранене бяха силни и дружелюбни, гласове, които познаваше добре, и ухания, от които стомахът й се обаждаше. Въпреки това тя се обърна и излезе през другата врата на кухнята, онази, която излизаше край голямото стълбище.

Всички бяха толкова мили предишната вечер, жените я бяха обсипали с такова невероятно внимание и подкрепа. Не искаше да ги притеснява отново, не искаше и допълнително внимание.

Чувстваше се мъничко уморена и й се щеше да запази цялата си сила за срещата.

Когато пристъпи във фоайето, завари Трез и Мани, застанали от другата страна на мозайката с ябълковото дърво. Доближили глави, те имаха много сериозен вид и разговаряха съсредоточено.

Сърцето на Селена спря. Дали лекарят не настояваше тя да си остане вкъщи? Или щеше да я накара първо да мине през клиниката?

Хвърли поглед назад и се поколеба дали да не избяга. Нямаше обаче да отиде в подземния тунел...

- Трябва да се грижиш за нея - предупреди Мани.

- Ще го направя. Кълна се в живота на брат си.

О... да му се не види...

Мани извади нещо от джоба си. Нещо като ключ. Разлюля го пред лицето на Трез и каза:

- Никога досега не я е карал някой друг.

- Тогава защо ми я даваш?

- Защото трябва да се появиш със стил. Щом ще водиш жена си навън, не трябва да го правиш с някакво си беемве.

- Ти си истински сноб, когато става въпрос за коли.

Селена сбърчи вежди. Кола? Говореха за...

Трез се обърна рязко, сякаш доловил миризмата й, и в мига, в който я видя, по лицето му се разля усмивка.

- Здравей, кралице моя, готова ли си?

Селена прекоси огромното помещение, усмихвайки се в отговор. Отново си беше пуснала косата, защото от начина, по който Трез я съзерцаваше, милваше, играеше си с нея, знаеше че я предпочита по този начин. Пък и на нея самата започваше да й харесва да я носи така.

От строгия кок, който се очакваше от Избраниците, обикновено получаваше отвратително главоболие след един-два часа.

- Готова съм, и още как!

Мани стисна ръката на Трез и прошепна:

- Можеш да разчиташ на нас.

- Благодаря, мой човек.

А после лекарят й намигна и се отправи към трапезарията и всички, които се бяха събрали в нея.

- Какво искаше да каже с това? - попита Селена, докато Трез й отваряше вратата към вестибюла. - Че можеш да разчиташ на тях?

- Нищо.

Трез се пресегна и отвори входната врата. Начаса студената нощ нахлу през нея, погъделичка Селена по носа и накара бузите й да пламнат.

- Твърде много? - попита Трез.

- Какво?

- Твърде студено? Трепериш.

- Прекрасно е.

- Радвам се. Искам да сваля гюрука.

Паркирана пред каменните стъпала, стоеше опасна на вид черна кола с черни гуми и някаква опашка отзад.

- Прескъпа Скрайб Върджин, какво е това?

- Порше 911 Турбо.

- О... Господи.

Селена се приближи до колата и като извади ръка от джоба си, прокара връхчетата на пръстите си отстрани. Гладка, лъскава, леденостудена.

- Но тя си има гюрук.

- Той умее някои номера.

Трез отвори вратата и я настани на мястото до шофьора.

- Най-новото сладурче на Мани. Взе си го преди една седмица, същият модел като предишната е, но интериорът бил различен. Поне той така твърди.

Вътре миришеше на кожа, човешки парфюм и уханието на Пейн.

Трез се настани зад волана и затвори вратата. Когато завъртя ключа, се разнесе силен рев и през вътрешността на автомобила пробяга вибрация.

- Виж само. - Трез натисна едно копче. - Погледни нагоре.

Като с магическа пръчка, всичко над главите им се откачи и се отдръпна, сгъвайки се грижливо в някакво отделение отзад.

- Предположих, че ще искаш да виждаш звездите. - Трез се усмихна и запали отоплението. - Отзад има стъкло, така че няма защо да се тревожим, че ще ни духа в гърба.

Селена се облегна назад и видя... кадифените небеса, пълни с безброй проблясващи светлинки.

От гърдите й се откъсна щастливо възклицание и тя го прегърна, претегляйки го за целувка.

- Това е невероятно!

Трез се разсмя.

- Не мога да повярвам, че за първи път виждаш кабриолет.

- Никога не пътувам с кола. Освен когато съм с теб.

- Е, сложи си колана. Това сладурче ей сега ще полети.