СЕНКИТЕ

Да направят всичко това за Селена, бе струвало огромно количество пари и няколко откровени телефонни разговора, които никак не бяха лесни, ала благодарение на Големия Роб и неговия брат Джим, наричан още Джимбо, както и съпругата на собственика, чийто баща бе починал от рак това лято, те се бяха справили: наложило се бе да повикат част от персонала, излязъл в отпуск за зимата; машини, които вече бяха зазимени, бяха събудени за живот; дори сергиите работеха - благодарение на сервитьорките от „Сал“.

Щастието върху лицето на Селена и гордостта върху това на Трез - които се виждаха дори от тук - си заслужаваха усилията.

Освен това тази вечер беше невъзможно да изпитва презрение към човеците.

За бога, собствениците нямаше да задържат нито долар от парите, които щяха да им останат, след като платяха на персонала. Щяха да дарят всичко на Американското онкологично дружество.

Понякога хората наистина знаеха как да се сплотят, за да помогнат на някого.

-- Е, коя е тя? - попита Големия Роб. - Искам да кажа, чух, че той си имал приятелка, но не знаех, че тя е... е, нали се сещаш, болна. Отдавна ли са заедно?

- Достатъчно дълго.

Възцари се плътна тишина.

- Няма да се върне на работа, нали?

- Не и още известно време.

- Ще ни продадете ли?

- Не знам. Още не сме стигнали дотам.

Което беше вярно по толкова много причини.

Ай Ем отново си погледна часовника. Осем и половина. Точно навреме, с тръгване, определено за единайсет и половина. Лъскавата подвижна операционна на Мани беше в центъра на Колдуел - положението в района продължаваше да е прекалено напечено след снощните изпълнения, за да се опитат да си я вземат, но бяха намерили друго решение. Мани все още притежаваше старата си линейка и тя бе паркирана наблизо - управлението на парка на драго сърце я бе допуснало на територията си.

- Разбирам защо не е казал нищо - измърмори Големия Роб и свали бинокъла. - А тя е направо... неземно красива.

- Освен това е прекрасна жена.

- Знае ли какво... ами с какво се занимава той? Искам да кажа, такава изискана дама...

- Честно казано, според мен това е последното, което я интересува точно сега.

- О, да. Със сигурност. Абсолютно.

Ай Ем го погледна.

- Не се притеснявай, аз ще поема оттук. Можеш да се връщаш в клуба.

Големия Роб кимна.

- Наистина трябва да вървя.

Въпреки това се поколеба и Ай Ем протегна ръка.

- Що се отнася до плановете за бизнеса, ще се погрижим за всички, обещавам ти. Каквото и да се случи.

Големия Роб стисна ръката му.

- Благодаря, мой човек. Но трябва да ти кажа, че страшно ни харесва да работим за вас. Освен това не съм сигурен, че Мълчаливия Том би издържал още едно интервю за работа. Онова, когато се кандидатира при Трез, замалко не го уби.

- Да, мисля, че откакто го познавам, не е казал повече от дванайсет думи. Шофирай внимателно.

- Благодаря. Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.

Големия Роб остави бинокъла на бюрото и поспря за миг, загледан в Трез и Селена, които тъкмо се разхождаха между блъскащите се колички и въртележката с чаени чаши. След това поклати глава и се отправи към изхода, затваряйки вратат а след себе си.

Ай Ем отново погледна часовника си.

Три часа.

А после какво? Какво щеше да стане с майкен.

Ами ако Трез и Селена имаха нужда от него, а той бе навън, за да се срещне с онази жена?

Исусе, след цял живот, прекаран във въздържание, направо не можеше да повярва, че се бе уговорил да остане насаме с някого от другия пол. И то не за да си приказват.

Не, определено не беше в настроение за приказки.

Разтърка очи и си я представи, обвита в онези бледосини одежди, при което желанието да се отърве от всички онези пластове, които я скриваха, стана почти обсебващо. Мамка му, ако не беше толкова изтощен, сигурно щеше да прекара целия ден, взирайки се в тавана, мислейки си какво ще й направи. Вместо това бе потънал в безпаметен сън с ерекция и се беше събудил с нова. И не беше направил нищо по въпроса. Ако беше мастурбирал, всичко щеше да му се стори прекадено истинско.

По някаква причина не бе казал нито дума на брат си за това, че бе отишъл в Територията, нито за жената, която бе срещнал, нито за срещата, която си беше уговорил.

В сравнение с онова, пред което бе изправен Трез, неговото беше нищо работа. Пък и във всичко това имаше усещане за недействителност, което, с учудване бе установил Ай Ем, му се искаше да остави недокоснато.

Може би защото така нещата не бяха толкова плашещи?

Пък и беше почти сигурен, че няма да отиде. Как би могъл да остави...

Не, нямаше да отиде. За първи път в живота си Ай Ем не беше сигурен, че може да си има доверие да не се превърне в животно с горката жена. Пък и тя вероятно беше размислила. Да се срещне с непознат мъж насред нищото? Би трябвало да е луда, за да го направи. Особено при положение, че би трябвало да се досеща какво иска той.

Не, каза си Ай Ем. Никой от тях нямаше да отиде в онази хижа в полунощ. И така бе най-добре за всички.

Наистина.

Абсолютно.

45

- МЪРТЪВ Е! О, СЪДБИ, ОТИДЕ СИ... ЩЕ ПРЕСТАНЕШ ЛИ?!

Не, помисли си Кор. Нямаше.