СЕНКИТЕ

И той продължи да забива ножа си, а черната кръв на лесъра обливаше лицето, гърдите, ръката му. Черна кръв се стичаше по студения асфалт. Черна кръв влизаше в очите му. А той все така не спираше, пронизвайки тялото навсякъде, но не и в празния гръден кош, докато Зайфър му крещеше, дърпаше го, ругаеше.

Напразно. Излязъл извън контрол, той бе звяр, отскубнал се от каишката си, мозъкът му се рееше над физическото тяло и го тласкаше да убива, да убива, да убива...

Най-сетне мощно дръпване го откъсна от жертвата му, откопчи го от обезобразения, плувнал в лепкава черна кръв труп.

Кор изобщо не беше съгласен с тази насилствена промяна на местоположението му. Завъртя се рязко, замахвайки с кама, която се размина на сантиметри от гърлото на Зайфър. Войникът отскочи назад и извади оръжието си, готов за битка.

Разкъсван надве от порива да се хвърли напред и да отстъпи, Кор пъхтеше и дъхът му излизаше на облаци от устата му. Беше изскочил от изоставената фермерска къща сам, поемайки към бойното поле полугол и напълно обезумял.

И го беше направил за доброто на своите войници.

- Какво ти става? - попита Зайфър. - Какво те измъчва?

Кор оголи зъби.

- Остави ме на мира.

- За да си намериш смъртта ли?

- Остави ме!

Ехото от вика му отекна по протежение на цялата уличка, рикоширайки между тухлените стени, преди да се издигне в мрака като ято прилепи, излетели от пещера.

Лицето на Зайфър беше разкривено от ярост.

- Те са въоръжени, забрави ли? Или миналата нощ за теб е просто смътен спомен?

- Открай време имат оръжия!

- Не като тези!

Кор сведе поглед към убиеца в краката си. Дори и почти разчленен, той все още се движеше, ръцете му се мъчеха да сграбчат въздуха като на забавен кадър, краката му потръпваха в яхния от вътрешности и черна кръв.

Кор се озъби, а после нададе вик и го прониза в гърдите, изпращайки го в нищото. Лумналата светлина беше толкова ярка, че го заслепи. Ретините му обаче бързо се съвзеха и само след няколко примигвания зрението му се проясни.

Нуждаеше се от още. Трябваше да открие още лесъри... както и нещо друго.

- Намери ми курва - кресна той.

Зайфър се сепна.

- Какво?

- Чу ме. Намери ми курва и я доведи в къщурката.

- Жена или вампир?

- Няма значение. Само се погрижи да й се плати достатъчно, за да е съгласна.

Очакваше въпроси, ала такива не последваха. Зайфър просто кимна.

- Както желаеш.

Кор си тръгна, готов да ловува, да се бие, да убива. Преди да се отдалечи тичешком, той хвърли свиреп поглед през рамо.

- Руса. Искам да е руса. И да има дълга коса.

- Знам на кого да се обадя.

Кор кимна и се втурна по уличката, а тежките му ботуши думкаха по паважа. Подуши вятъра и мозъкът му се зае да пресее миризмите на изгорели газове и евтини ресторанти, некъпани бездомни хора и гниеща риба в реката.

Яростта, която изпитваше към себе си, изостряше всичките му сетива.

- Хей, човече, искаш ли да пробваш?

Кор се закова на място и се обърна, разбрал от миризмата, която вятърът носеше към него, че в сенките не стои човек.

Врагът, когото търсеше, го бе открил сам и все още не подозираше с кого си има работа.

- Да - отвърна той. - Бих желал да пробвам.

- Шибан чужденец - промърмори лесърът. - Какво искаш?

- Какво имаш?

- Само качествена стока. Най-чист колумбийски хероин, не онзи мексикански катран...

Кор не го остави да довърши рекламата на стоката си. Хвърли се рязко напред, камата му описа дъга във въздуха и посече убиеца през лицето, на нивото на очите. Начаса неживият вдигна ръце и се преви надве, виейки от болка, а Кор се възползва и като замахна с десния си крак, изрита черепа му като футболна топка, запращайки го във въздуха.

След това скочи и се приземи върху него, преобръщайки го под себе си и улавяйки двете му ръце в шепата си. Вонята - прокиснало мляко и задушаваща пот - задейства инстинкта му да убива.

Яростта, която не бе в състояние да сдържа, откакто Лейла си бе отишла, отново изригна. Прибра камата си, сви ръка в юмрук и го стовари в бледото лице на лесъра, отново и отново, докато то не стана на каша, костите хлътнаха, челюстта се откачи. С всяко поемане на въздух вдигаше ръка в нов замах; с всяко издишване я стоварваше върху жертвата си, равномерният ритъм на дишането му ръководеше ударите.

Зайфър щеше да стори добре да побърза.

Кръвта на врага не бе достатъчна, трябваше му и чукане, за да го изтръгне от това настроение.

* * *

Приседнала на ръба на леглото, Лейла държеше телефона си с разтреперани ръце. Вече бе прочела съобщението, което бе получила, и то повече от веднъж. Всъщност препрочиташе думите, откакто вибрирането на телефона върху нощното й шкафче я бе събудило по залез-слънце.

Недей да идваш да ме виждаш повече. Никога вече няма да бъда в къщурката, нито в имението, нито ще се съглася да бъда в твоето присъствие. Не проявявам интерес към нищо, което би могла да ми предложиш.