СЕНКИТЕ

Десетина минути по-късно Трез вече бе в състояние да се съсредоточи както трябва върху онова, което уж разглеждаше.

- Толкова си красива - каза, докато се взираше в снимките им заедно.

- Не съм сигурна за това, но ще ти кажа едно: никога не съм преживявала нещо по-страхотно. Как се чувстваш?

Трез погали с палец лицето й на снимката.

- Толкова си жива. Погледни се, очите ти са невероятни.

Разгледа фотографиите една по една. Бяха ги снимали по време на второто издигане, когато почти изпадаш в безтегловност, а вятърът реве в ушите ти и не си съвсем сигурен, че нещата ще приключат добре, когато стигнеш до дъното.

Буквално усещаше тръпката, пулсираща в тялото на Селена, възбудата й, удоволствието, вибриращата сила на живота, която я превръщаше в същинска мълния от радост.

Докато той... Никога не се бе виждал да изглежда толкова блед, тъмната му кожа беше пребеляла като платно... което очевидно беше възможно.

Кой да предположи.

- Трябва да ги направим на календар - заяви той. - Или поне половината от тях.

- Сега изглеждаш много по-добре. Не така зелен. Беше по-зеленял.

- Бих го направил още милион пъти, ако поискаш.

Тя се приведе към него, обърна лицето му към своето и го целуна.

- Знаеш ли какво доказа току-що?

- Какво? Че дори истинските мъже понякога се нуждаят от пликче за повръщане?

- Не. - Тя отново го целуна. - Че е възможно да кажеш „обичам те“ без думи.

Гърдите му се издуха. Беше по-силно от него.

- Я виж ти. Кой да предположи, че съм такъв Казанова.

Довърши джинджифиловата лимонада, метна празната бутилка в кошчето на няколко крачки от там и прибра снимките във вътрешния джоб на якето си. След това се изправи и й предложи ръката си.

- Какво ще кажеш да хапнем нещо страшно нездравословно и страшно вкусно? Нещо преработено и пълно с химия. От онези неща, с които хората обикновено се тъпчат на подобни места, а когато се приберат вкъщи, гълтат лекарства за стомах.

- Звучи чудесно. - Тя го улови под ръка. - Нямам търпение да опитам това, което се предлага.

Трез помаха на служителя и се зачуди дали да не заеме една-две културистки пози, та отново да му подпечатат мъжкарската карта.

Сергиите с храна се намираха недалеч от там и докато заобикаляха скоростното влакче, Трез погледна високо, високо над тях, към металното скеле, което задържаше релсите във въздуха. Човече, добре, че не го беше видял от тук, преди да поеме нагоре. Колкото повече се замисляше за това, толкова повече го грозеше опасността отново да се гътне, пот избиваше по дланите и над горната му устна, ала, за щастие, вниманието му бе отвлечено от сергията за хотдог, отворена единствено за тях.

Приближи се до тезгяха, държейки Селена плътно до себе си, така че долавяше уханието й, смесващо се с миризмата на шампоана и сапуна, които бе използвала, преди да излязат от имението.

Човешка жена със закръглено тяло и приятна усмивка се приближи, оставяйки настрани списанието, което четеше.

- Какво мога да ви предложа?

- Господи, има толкова много неща - каза Селена.

Менюто, написано е жълти букви върху осветени червени панели, предлагаше цял куп неща, които със сигурност щяха да са страхотни на вкус и да вдигнат революция в корема ти, след като ги изядеш. Ала както беше казал Трез - нали затова имаше хапчета против киселини.

- Ти какво ще си вземеш? - попита го тя.

- Хотдог „Кони Айлънд“¹² - обяви той. - И кока-кола с много лед.

- Имате го - отвърна продавачката. - Госпожице, вие избрахте ли си?

Селена се намръщи.

- Много ми се ще да си поръчам хамбургер. Но няма ли да направя грешка, ако не си взема хотдог?

- Можеш да опиташ от моя.

- Страхотно. Тогава искам хамбургер със сирене и пържени картофи.

- Готово. - Жената посочи към друга част от менюто. - Искате ли нещо върху картофките?

- Моля?

- Върху пържените картофи. Чили, сирене, люти чушки... Списъкът е ей там.

Докато Селена се заемаше с втория рунд от опции, Трез се възползва от възможността да съзерцава поразителния профил на своята кралица. Устните й бяха почти неустоими и колкото по-дълго ги гледаше, толкова повече остатъците от пренасищането с адреналин отпреди малко подклаждаха не инстинкта да побегне или да се бие, а чистата неподправена похот.

Принуден бе да намести пениса си с едно дискретно движение. Нямаше търпение да се приберат. Да свали дрехите й.

Очите му се спуснаха към гърдите й. Якето й следваше извивките, които той толкова обичаше...

- Трез?

- Ъ?

- Имаш ли пари? Аз не се сетих да взема човешки...

Той я прекъсна.

- За нищо няма да плащаш. - Извади портфейла си и се обърна към продавачката. - Колко дължа?

- Заведението черпи.

- Тогава нека оставя нещичко за теб.

- О, няма нужда. Знам защо...

Трез побърза да я прекъсне, като сложи една стотачка върху плота и я побутна към нея.

- Вземи я. Задето си толкова мила.

Очите на жената се разшириха.

- Сигурен ли сте?

- Напълно.

Първо, не искаше тя да продължи и да накара Селена да се почувства като някаква благотворителна кауза. И второ, жената бе дошла в студена нощ като тази за няколко часа работа. За нейната раса се задаваха празници. Малко кеш със сигурност нямаше да й навреди.