СЕНКИТЕ

Другата причина да бърза бе, че прекрасно си даваше сметка и за голотата, и за възбудата си. Колкото по-експедитивен беше, толкова по-скоро можеше да се облече. Ала какво? Та той нямаше чисти дрехи.

Затвори очи с чувство на поражение и изплакна пяната от косата си, отмятайки глава назад. Което беше грешка. Струята обля пениса му и дявол да го вземе, ако усещането не беше като от ръце, нейните ръце. Или може би устата й...

Освобождаването не беше неочаквано. Беше обаче нежелано. Докато ерекцията му ставаше неудържима и оргазмът го връхлиташе, той стисна зъби...

- Не е нужно да го криеш - разнесе се дрезгавият й глас. -Виждам сянката ти.

- Ами тогава извърни поглед - простена той с хълбоци, разтърсвани от силата на еякулацията му.

- Не мога.

Кор се облегна безсилно на стената, знаейки, че бе изгубил всякакво надмощие, с каквото си бе въобразявал, че разполага. Тя се бе досетила каква е ужасната истина за него. Знаеше, че целите му са се променили. И очевидно нямаше никакво намерение да продължи връзката между тях при условия, които да им позволят да запазят поне малко достойнство и чест.

Но поне не знаеше, че всичко бе заради нея. Че животът му, колкото и да бе жалък, сега се въртеше единствено около нея. Излезеше ли наяве, това щеше да бъде неговият край.

Завъртя кранчето на душа, твърдо решен да сложи край на всичко това и да я отпрати да си върви, за да може да издигне защитните прегради около себе си. Тъкмо когато се канеше да смъкне завесата и да я увие около себе си, дебела хавлия бе подхвърлена над корниза.

- За благоприличието ти - каза тя.

Надсмиваше ли му се?

Без да си дава труда да се подсуши, Кор покри долната част на тялото си и дръпна завесата настрани. Избраницата наистина седеше на тоалетната чиния, а дебелият й пуловер скриваше очертанията на тялото й, променено от бременността.

Без да каже нито дума, тя отново вдигна ръкава си нагоре и протегна ръка. В очите й се четеше предизвикателство.

- Добре де - сопна се той, сърдит на себе си. На нея. На тази нова територия, в която бяха навлезли.

Коленичи (защото тя имаше право - наистина ужасно му се виеше свят) и допря зъби до плътта й.

Умиращ от глад. Умиращ от глад за нея.

И все пак проби кожата й възможно най-нежно.

При първата глътка простена, а тялото му се олюля и се блъсна в шкафа под умивалника. Кръвта й беше тъмно вино, което още повече усили жаждата му, вместо да я утоли, докато се разливаше в сухото му гърло, а между краката пенисът му отново се надигна. Еякулираше в хавлията, насладата пулсираше във вените, в костите, в плътта му...

Моя.

От дълбините на съществото му поривът да я има се надигна толкова яростно, че той понечи да му се поддаде, тялото му бе на ръба от това, да скочи и да я издърпа на пода, така че да легне отгоре й и...

Бременна или не, той щеше да прави секс с нея и да я бележи отвътре...

Кор прекъсна контакта им и се дръпна рязко, подпирайки се на шкафа, а студеният порцелан на умивалника зад него се впи в раменете му, когато той се вкамени, мъчейки се да се овладее.

- Какво не е наред...

- Върви! - изкрещя той.

Сексуалният звяр в него бе надигнал глава, готов да я има. Съчетан с жаждата за кръв, той знаеше, че не може да овладее двата инстинкта. Като нищо щеше да разкъса китката й със зъбите си, докато я чука до премаляване.

- Кор, та ти взе съвсем малко...

Стиснал зъби, той затвори очи и процеди:

- Махай се от тук! Ако искаш малкото ти да живее, върви си! Ще те нападна! Махай се!

Това вече привлече вниманието й.

А най-вероятно и това, че той все още свършваше върху себе си, а мускулите на краката му трепереха от усилието да не й се нахвърли.

- Върви!

Миг по-късно тя вече бе излязла от банята, секунда след това и от къщурката. Толкова бързаше, че остави и двете врати отворени, така че Кор видя как фаровете на колата й светнаха и описаха кръг върху проскубаната морава отпред и се отдалечиха по алеята.

Едва когато вече не виждаше задните й фарове, нито чуваше скърцането на гумите й, Кор си позволи да поохлаби напрежението в тялото си. Улови пениса си и задвижи ръка по дължината му, представяйки си очите й върху себе си, чувайки отново странния тон, с който бе заявила, че е голям.

Изобщо нямаше желание да мастурбира. Ала онова, което наистина не искаше, бе разумът му да го напусне напълно дотам, че да тръгне след нея в нощта и да я спре на някое несигурно място, за да направи с нея онова, което не искаше да направи.

Не, по този начин щеше да си остане тук.

О, господи... как само го беше погледнала, помисли си, докато го заливаше нов оргазъм.

44

- КАЗА, ЧЕ ИМАМ НУЖДА ОТ ДЕБЕЛО ЯКЕ.

На следващата вечер, докато над имението се спускаше мрак, а капаците на прозорците се вдигаха за през нощта, Селена местеше поглед между двете палта, които Фриц й предлагаше. Едното беше червено, другото - черно; и двете бяха вълнени и сравнително дълги.

- О, съжалявам, господарке. - Икономът отново се обърна към дрешника в стаичката до гаража. - Какво ще кажете за някое от тези?