Северно сияние

— Нека да ти помогна. Искам да се уверя, че не си ранен опасно, миличък Йорек. Ох, защо нямахме бинтове или някакви превръзки! Раната на корема ти е ужасна…

Един мечок постави на земята в краката на Йорек нещо зеленикаво и покрито със скреж.

— Целебен мъх — обясни Йорек. — Сложи го в раната ми, Лира. Събери краищата и и я покрий с малко сняг, докато замръзне.

Той не позволи нито една мечка да го доближи и да се погрижи за раните му, въпреки усърдието им. Ръцете на Лира бяха достатъчно ловки, а и желанието да му помогне беше огромно. Момиченцето се наведе над огромния новоизбран мечи крал, сложи мъха в раната му и държа върху нея шепа сняг, докато кървенето спря. Когато свърши, ръкавиците й бяха подгизнали от кръвта на Йорек, но разкъсаната плът се беше затворила.

В това време затворниците — десетина-дванайсет души, които трепереха, примигваха и се притискаха един в друг — вече бяха излезли от палата. Лира реши, че няма смисъл да говори с Професора — горкият човек беше съвсем луд. Искаше й се да разбере кои са останалите мъже, но имаше други, по-неотложни работи. Беше й неприятно да безпокои Йорек, около когото гъмжеше от мечки, бързащи да изпълнят отривистите му заповеди, но се безпокоеше за Роджър, Лий Скорзби и вещиците, пък и беше уморена и прегладняла… Като помисли малко, реши, че най-разумно ще е да стои настрана.

Лира си намери едно по-тихо местенце на площадката, натрупа върху себе си сняг, сякаш беше мечка, и с увития около врата й Панталеймон бързо заспа.

Някой я побутна по крака и прозвуча непознат глас, глас на мечок:

— Лира Златоуста, кралят те вика.

Тя се събуди вкочанясала и не успя да отвори очи — клепачите й бяха замръзнали. Панталеймон ги близна, за да разтопи леда по миглите й, и Лира успя да види младия мечок, надвесен над нея под лунната светлина.

Опита се да седне, но не успя и се повали обратно в снега.

— Можеш да ме яхнеш — предложи мечокът и коленичи до нея.

Тя се вкопчи в козината му и успя някак да се покатери на гърба му. Не след дълго се озоваха в закътана долчинка, където се бяха събрали много мечки.

Внезапно Лира съзря сред тях дребна фигурка, която се втурна към нея, а демонът й хукна да посрещне Панталеймон.

— Роджър! — възкликна тя.

— Йорек Бирнисон ме остави да го чакам сред снеговете, докато дойде да те отърве. И ние паднахме от балона, Лира! След като ти изчезна, ние продължихме нататък още много мили, после господин Скорзби изпусна още малко газ и се ударихме в някаква планина. Не можещ да си представиш по какъв склон се катурнахме! Нямам представа къде са господин Скорзби и вещиците. Бяхме само двамата с Йорек Бирнисон. Той тръгна право насам да те търси. Тук ми разказаха за двубоя…

Лира се озърна. Затворниците си строяха заслон от клони и парчета платно под ръководството на стар мечок и изглежда им харесваше да вършат нещо след дългото бездействие. Един от мъжете се опитваше да запали огън с кремък.

— Има храна — съобщи младият мечок, който беше събудил Лира.

На снега лежеше току-що убит тюлен. Мечокът го разпори с острите си нокти и показа на Лира къде са бъбреците. Тя изяде единия суров. Беше топъл, мек и невъобразимо вкусен.

— Хапни и от маста — посъветва я мечокът и й откъсна едно парче.

Вкусът беше като на сметана с лешников аромат. Роджър се поколеба, но накрая последва примера й. Двамата се нахвърлиха лакомо върху храната и само след няколко минути Лира вече беше напълно будна и започваше да се стопля.

Тя изтри уста и се огледа, но Йорек не се виждаше.

— Йорек Бирнисон говори със съветниците си — обясни мечокът. — Каза да ви заведа при него, след като се нахраните. Елате.

Той ги поведе към ниско възвишение, където мечките бяха започнали да строят стена от ледени блокове, Йорек седеше сред няколко по-възрастни мечки и сега се изправи да я посрещне.

— Лира Златоуста — приветства я той. — Ела и чуй какво ми казаха.

Той не обясни присъствието й на другите — може би вече бяха чули за нея. Всички обаче й направиха място и я поздравиха извънредно почтително, сякаш беше кралица. Лира сияеше от гордост, че седи редом със своя приятел Йорек Бирнисон под нежното сияние на Аврора, блещукаща в полярното небе, и участва в съвета на мечките.

Оказа се, че Йофур Ракнисон е имал загадъчна власт над мечия народ, която за мнозина била като магия. Някои го отдаваха на влиянието на госпожа Колтър, която го посетила още преди изгнанието на Йорек, макар той да не знаел за това, и донесла на Йофур множество подаръци.

— Тя му е дала нещо упойващо — каза един от съветниците — и той тайно го е сипал на Хялмур Хялмурсон. Това е помрачило разсъдъка му.

Хялмур Хялмурсон явно беше убитият от Йорек мечок, станал причина за изгнанието му. Значи зад тези събития отново стоеше госпожа Колтър! Но имаше и още нещо.