Шантарам

Но нейната съвършена хубост привличаше по-силно погледа ми. Гледах я, непознатата, и всяко следващо издихание се откъсваше с все по-големи усилия от гърдите ми. Щипци стегнаха сърцето ми като в здрав юмрук. Един глас в кръвта ми повтаряше да, да, да… Древните санскритски легенди разказват за любов, отредена от съдбата, за кармична връзка между душите, предопределени да се срещнат, да се сблъскат и да се запленят взаимно. Легендите разказват, че любимата се разпознава веднага, защото е обичана във всеки жест, във всяко изражение на мисли, във всяко движение, всеки звук и всяко настроение, играещо в очите й. Преданието твърди, че я разпознаваме по крилете — криле, които само ние виждаме, и по това, че копнежът за нея убива всяко друго любовно желание.

Същите легенди предупреждават, че такава съдбовна любов понякога може да се превърне в лудост и да обсеби едната, само едната от двете души, предопределени една за друга от съдбата. Но мъдростта в някакъв смисъл е обратното на любовта. Любовта оцелява в нас точно защото не е мъдра.

— А, вие гледате онова момиче — отбеляза Прабакер, когато се върна с паана и проследи погледа ми. — Вие мислите, че тя красива, на? Казва се Карла.

— Познаваш ли я?

— О, да! Карла нея познават всички — прошушна той с театрален шепот, толкова силен, че се побоях да не би тя да го е чула. — Искате да се запознаете с нея?

— Да се запозная?

— Ако искате, аз говоря с нея. Искате да станете с нея приятели?

— Какво?

— О, да! Ние с Карла приятели и вие с нея също станете приятели, така мисля. Може би ще спечелите много пари за уважаемия вас от бизнес с Карла. Може би ще станете такива добри и близки приятели, че ще правите много сексове заедно и се наслаждава на ваши тела в пълнота. Сигурен съм, че вие ще имате приятелска наслада.

Той потъркваше ръце една в друга, а червените сокове на паана бяха оцапали зъбите и устните на усмивката му. Наложи се да го стисна над лакътя, за да му попреча да отиде при нея още там, докато тя бе сред приятелите си.

— Не! Спри! За Бога, Прабакер, по-тихо. Ако искам да се запозная с нея, сам ще я заговоря.

— О, аз разбира — отвърна той сконфузено. — Това чужденците наричат любовна увертюра, нали?

— Не, любовна увертюра е… Няма значение какво е!

— О, хубаво! За мен няма значение любовни увертюри, господин Линдзи. Аз съм индиец, а ние, индийците, ние не се занимава с любовни увертюри. Ние направо вкарва и помпа. О, да!

Беше прегърнал въображаема жена и я блъскаше с кльощавия си ханш, а оцапаната с червен сок усмивка не слизаше от лицето му.

— Я престани! — сгълчах го аз и се озърнах да проверя дали Карла и приятелите й не го гледат.

— Добре, господин Линдзи — въздъхна той и забави ритмичните си движения, докато най-сетне спря. — Но пак мога направя добро предложение за ваша дружба на госпожица Карла, ако желаете?

— Не! Тоест не, благодаря. Не искам да й правя предложения: Аз… Господи, какъв е смисълът? Само ми кажи… Мъжът, с когото тя говори в момента, на какъв език говори?

— Той говори на хинди, господин Линдзи. Изчакайте една минута, аз ви кажа какво той говори.

Той мина от другата страна на сергията, присъедини се съвсем непринудено към групата и се наведе да слуша. Никой не му обърна внимание. Той закима, разсмя се заедно с другите и след малко се върна.

— Той разказва една много смешна история за инспектор от Бомбайска полиция, много голям важен човек в района. Тоя инспектор затворил един много умен човек в негов затвор, но умник убедил инспектор пак да го пусне, защото казал на инспектор, че имал злато и скъпоценни камъни. Не само това, но когато той на свобода, умник продал на инспектор злато и скъпоценни камъни. Но те не били истинско злато и истински скъпоценни камъни. Те били имитациите и много евтино, не истински неща. И най-лошата пакост, умник живял в къща на инспектор една седмица преди да продаде неистински камъни. И се носи голям слух, че умник правил секси бизнес с жената на тоя инспектор. Сега инспектор луднал и толкова бесен, че всички бягат, като го видят.

— Откъде я познаваш? Тя тук ли живее?

— Кого да познавам, господин Линдзи, жена на инспектор?

— Не, разбира се, че не! Говоря за момичето… Карла.

— Нали знаете — замисли се той и за пръв път се намръщи. — В този Бомбай има много момичета. — Ние само на пет минути от ваш хотел. За тези пет минути ние видели стотици момичета. След пет минути още, още повече стотици момичета. На всеки пет минути още повече стотици момичета. След малко разходка ние ще видим стотици и стотици и стотици и стотици.

— О, стотици момичета, страхотно! — прекъснах го ехидно. Гласът ми прозвуча много по-силно, отколкото исках. Огледах се. Неколцина души ме наблюдаваха с неприкрито презрение. Продължих по-тихо: — Не ми трябват стотици момичета, Прабакер. Просто съм… любопитен, за… за това момиче, ясно?

— Ясно, господин Линдзи. Аз всичко ще ви кажа. Карла, тя прочут бизнесмен в Бомбай. Много дълго тя тук. Мисля пет години може би. Тя има една малка къща, не е далече. Всички познават Карлата.

— Откъде е?