Шантарам

— Германка, мисля, нещо такова.

— Но говореше като американка.

— Да, говори, но тя от Германка, или такова като Германка. Но сега вече е почти съвсем индийска. Вие сега иска ядете вашта храна?

— Да, само минутка.

Групата млади приятели се сбогува с останалите край сергията за паан и се сля със сновящата насам-натам тълпа. Карла също тръгна с тях — вървеше, с гордо вдигната глава и с тази нейна странна, почти дръзко изправена стойка. Гледах я, докато човешкият прилив не я погълна, но тя не се обърна.

— Знаеш ли мястото, което се нарича „При Леополд“? — попитах Прабакер, когато дойде при мен и ние продължихме по пътя си.

— О, да! Това чудесно и прекрасно място, бирария „При Леополд“. Пълно с най-чудесни и прекрасни хора, много, много хубави и прекрасни хора. Всякакви чужденци можеш там намериш, всички прави добър бизнес. Секси бизнес и дрога бизнес, и пари бизнес, и черна борса бизнес, и голи снимки, и контрабанда бизнес, и паспорт бизнес, и…

— Добре, Прабакер, разбрах.

— Искате да отидем там?

— Не. Може би по-късно. — Спрях се и Прабакер също спря до мен. — Слушай, как ти викат твоите приятели? Тоест, как ти е името на галено, вместо Прабакер?

— О, да, галено име има също. Мойто галено име Прабу.

— Прабу… Харесва ми.

— То означава Син на светлината или такова подобно. Хубаво име.

— Да?

— Хубаво име, да.

— А вашето хубаво име, господин Линдзи, то не много хубаво, ако извинявате, че ви казвам в очите. Не ми харесва такова дълго и някакво пискливо име, за индийски хора говоря.

— Не ти харесва, значи?

— Прощавайте, че казвам, ама не. Никак даже. Ни най-малко. Нито даже мъничко ей толкова…

— Ами — усмихнах се, — боя се, че не мога да ти помогна.

— Мисля, че галено име Лин много по-хубаво — предложи той. — Ако вие нямате възразявания, ще ви казвам Лин.

Беше си име като име — нито повече, ни по-малко фалшиво от десетината други, които смених, откакто избягах. Всъщност през последните месеци бях започнал да се отнасям с чудат фатализъм към новите имена, които бях принуден да приемам и които ми даваха другите. Лин. Съкращение, което на мен самия никога нямаше да ми хрумне. Но пък ми прозвуча уместно, което ще рече, че долових вуду ехото на нещо съдбовно предопределено: име, което мигом стана мое, така несъмнено мое, както и изгубеното тайно име, с което съм се родил и под което бях осъден на двайсет години затвор.

Вгледах се в кръглото лице на Прабакер и в големите му, тъмни, палави очи, кимнах, усмихнах се и приех името. Тогава не можех да знам, че дребничкият уличен гид от Бомбай ми е дал име, под което ще ме познават хиляди хора от Колада до Кандахар, от Киншаса до Берлин. Съдбата се нуждае от съучастници, а камъните в зидовете на предопределението са споени от малки и нехайни съучастничества като това. Сега се обръщам назад и разбирам, че мигът на наименуването, който тогава изглеждаше така незначителен и не изискваше нищо повече от едно произволно, суеверно да или не, всъщност бе повратен в живота ми. Ролята, която изиграх под това ново име, героят, в който се превърнах — Линбаба — бяха по-истински и по-верни на природата ми от всичко и от всекиго, който съм бил преди това.

— Да, добре. Лин става.

— Много добре! Аз съм твърде щастлив, че вие го харесвате име. И също както мое име значи Син на светлината на хинди езика, ваше име Лин има също много хубаво значение и на голям късмет.

— Така ли? Какво означава Лин на хинди?

— Означава Пенис! — обясни той с възхита, която очакваше да споделя.

— Е, страхотно! Направо… страхотно.

— Да, много страхотно, много на късмет. То не това съвсем, но звучи като линг, или лингам, а това то означава пенис.

— Зарежи бе, човек! — сопнах се аз и продължих да вървя. — Как ще се представям на хората като господин Пенис? Ти майтапиш ли се? Представям си — здравейте, приятно ми е, казвам се Пенис. Няма да стане. Зарежи. Нека съм си Линдзи.

— Не! Не! Лин, вярно ти казвам, това много хубаво име, много могъщо име и голям късмет, твърде голям късмет! Хората ще се влюбят в това име, като го чуят. Ела, ще ти покажа. Искам да я оставя тая бутилка уиски, дето ти ми даде, да я оставя при мой приятел господин Санджай. Ето, тука, тука, в този магазин. Само да видиш колко той харесва твое име.

Още няколко крачки по оживената улица ни доведоха до малко магазинче с ръчно изписана табела над отворената врата:

Радио Сик

Поправка на електроуреди.

Продажби и поправки на електроуреди,

Санджай Дешпанде собственик